неделя, 06 април 2014
Лягам си, но дълго не затварям натежалите за сън очи...Всички твои думи си повтарям,спомням си отминалите дни.искам да си тук и ние да преплитаме с любов ръце и в опиянение да бие вярното ми, влюбено сърце.Лека нощ, макар че си далече...Ти си тук във този късен час!Аз ще те сънувам тази вечер...Лека нощ, ти пожелавам аз! 
неделя, 06 април 2014
+
защото няма нищо невъзможно,
но може би най-трудният урок
е този - да обичаш безусловно.
Да се раздаваш без очакване и страх...,
да носиш огъня,но сам да бъдеш огън
и ако чувствата внезапно изгорят
да ги разпалиш пак.Отново ...и отново.
Защото любовта си е любов
дори когато яростно проклинаш.
Дори когато и копаеш гроб,
тя път към твойте сънища намира.
Със прошка във едната си ръка,
а в другата с букет червени рози,
изтрива цялата натрупана тъга
и осъзнаваш,всъщност колко е възможна.
*****
От Нета
