Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
Може би изобщо не искаме да осъзнаем, че по-голямата част от живота ни преминава в илюзии...Това е начин да оцелеем психически, когато не сме подготвени да приемем реалността...Ако си свалим розовите очила и видим точно как живеем, с кой, и на къде сме тръгнали, ще се наложи да се срещнем с болката...А кой иска да го боли??? За това здраво сме стиснали илюзиите..за да се крепим на тях...
По тази причина трудно разваляме неуспешните си връзки, защото се надяваме един ден нещата да се променят, не виждаме реалните чувства на децата си, защото се страхуваме, че не можем да се справим с тях...затваряме си очите за неискрените отношения с близките ни, за да не останем сами..и така си живеем с илюзорни представи, колко ни е хубав живота...или поне поносим...
До някъде се доверявам на природата на човек и знам, че след като не успява да си свали очилата, значи не е подготвен да преживее реалността каквато е и в този случай илюзиите са като спасителна жилетка...просто ни държат над водата, за да не потънем..Но понякога водата ври от акули, крие под себе си водовъртежи, и жилетката която сме си сложили няма как да ни спаси..спасява ни илюзията, че няма да потънем...
Не казвам, че е приятно един ден да се събудиш от съня в който си живееш и да приемеш, че нищо не е такова, каквото изглежда, но пък поне ще имаш реална представа къде си.. Е да това може да те докара до пълно отчаяние...до депресия, до отказ да продължиш.. Когато потънем имаме два изхода, или да ни свърши въздухът от съпротива и да се удавим или да се отпуснем и водата да ни изхвърли на повърхността...Но това е възможно само ако видим къде се намираме в момента...Илюзията, че не сме на дъното едва ли ще ни помогне...
Моята работа се свежда до това, да помагам на хората първо да се свържат с истинските си чувства, после да ги преработят по здравословен начин, и в този случай няма да имат нужда от очила, които да изменят истинската действителност... И този процес никак не е лесен...Т. е аз разрушавам илюзиите...( звучи ужасно , а???)
Но помислете само, ако стоите пред пропаст, а не искате да я видите не е ли по-страшно, ако не виждате завоя пред себе си и продължите направо, ако виждате нещата в бяло, а те са черни...????
Заблудата че сме добре, когато сме ужасно зле какво ни спестява..май само забавя момента в който ще се срещнем с истината...нищо повече.. А може и да не се срещнем..За всеки ще бъде различно...
Аз самата живеех дълги години " над нещата"...и ИЗГЛЕЖДАХ щастлива...е имах някакви симптоми, страхове, но пък бях експерт по това да ги отричам....и редовно си купувах розови хапченца....убеждавах се, че това е нормално...А после...??? После паднах, и очилата за красиво гледане изобщо не ме спасиха...пръснаха се на парченца, за да видя истинската действителност...и най- неочаквано оцелях..гледайки.
Сега не ме е страх да виждам...защото не ме е страх да ме боли..Не казвам, че ми е приятно ( все още не съм станала мазохист), но поне е истинско и отдавна не влизам в аптеката за хапчета...нито се старая да избягам от проблемите...Симптомите, които преди потисках, сега са ми пътеводител...показват ми какво не е наред...Стоя в тях и ги изследвам, вместо да ги избягвам...
Просто от " над нещата", влезнах " в нещата". Стопих илюзиите...
И сега ми се случва пак да се срещна с някоя илюзийка, и тя да ме опияни, да ми се иска да е вярно, да се хвана за нея...да имам съпротива да я пусна, защото в нея е добре...Но колкото и да е трудно да отпусна стиснатите юмруци, които здраво я държат..просто го правя.. Уморих се да се самозалъгвам, защото това нищо не променя...И когато потъвам не си затварям очите...гледам надолу към дъното, защото вече знам, че колкото по бързо стигна до долу, толкова по бързо водата ще ме изтласка на горе...и дори да не ми стигне въздуха...това пак е ок...не ме е страх..
Но това е за мен, за моят опит и за моят живот, а ние всички сме различни, и всеки сам трябва да избере за себе си, дали да живее илюзорно или да види живота си такъв какъвто е. Ценя индивидуалността на хората и се доверявам да природата..ще може да прогледне само този, който е готов за това.

от нета

Добави своя коментар:



Настроение:
петък, 09 май 2014
Брой потребители, харесали този коментар
Опаковките на фактите са нашите илюзии. Всеки човек облича заобикалящата го информация в уникални форми и одежди. Тогава се появяват заблудите, истината и лъжата, грозното и доброто, разочарованието, но и любовта.
петък, 09 май 2014
Брой потребители, харесали този коментар
A те това си е илюзия ,но не баш :)