петък, 30 януари 2015
От Бис.БГ
вторник, 13 септември 2016
+
Едно куче самотно,
един уличник мил
най-внезапно се кротна
до един крокодил –
парфюмирана скъпо,
с много марков чепик
и поличка до пъпа.
Крокодил, ама шик.
И какво й хареса
това куче, не знам,
ала гледам го песа –
настанил се е сам
до крачето, обуто
в много марков чепик.
Тя напсува го люто,
то я близне с език.
Неочаквана обич,
незаслужен ритник.
Любовта не вирее
явно в марков чепик.
И с опашка подвита,
и със поглед унил
тръгна пак да се скита
един уличник мил...
Скучна, глупава случка,
но си мисля и днес:
тя – перфектната кучка,
той – добричкият пес.
Горе Бог в небесата
уж нали не греши...
Как е сбъркал телата
на такива души?
Ники Комедвенска
вторник, 13 септември 2016
Две чорапчета бели, очи като циганско лято –
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа –
няма място за кучета в новия дом. И за мънички даже...
И баща ми го даде на някой – две чорапчета бели
и очи като есен... в очакване времето спрели.
Аз забравих веднага за моето мъничко куче.
Бързах в този живот, бързах целия свят да науча.
А пък то е скимтяло и гризало нощем синджира
и с очи се е молело тъжно: „Пусни ме! Умирам...”
И един ден, не помня, навярно година по-късно,
черна топка космата на пътя във мене се блъсна...
Две чорапчета бели и топли очи... като лято –
мойто куче добро! Моят най-добър първи приятел.
По ръката ме близна с езиче и лапа протегна.
И ме стегна жестоко отляво. От обич ме стегна...
Моят първи приятел отдавна се скита из рая...
Някой ден ще го стигна, ще чукна на входа. И зная –
ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”,
ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!
Ники Комедвенска
вторник, 13 септември 2016
От Бис.БГ