Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Добави своя коментар:



Настроение:
вторник, 12 май 2015
Брой потребители, харесали този коментар
Звъни се на вратата, отварям. А там жена като ангел, носи две бутилки водка, мезета, торта. Сбъркала вратата, гадината!
вторник, 12 май 2015
Брой потребители, харесали този коментар
Димитър Петров
Дневникът на обикновения руснак
Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за в къщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…
вторник, 12 май 2015
Брой потребители, харесали този коментар
Отива клиент в кръчмата и си поръчва водка и салатка. Келнерът избързва с поръчката и му сервира първо салатата. похаппва си пича и след десетина минути му сервират и водката. След още толкова време салатата (която му е в корема)пита:
-Кой си ти, дето ме заля?
-Аз съм първата водка на Иван Иванич.
Поръчва си втора. Салатата пак пита:
- А ти кой си?
- Аз съм втората водка на Иван Иванич.
. . . .
След петата, на салатата й писнало и си казала: "А бе, я да излеза за малко навън, та да го видя кой е тоя Иван Иванич. . .