Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

6412n642pn_4561201_22609196.png


"Моят вълк Така се случи, срещнах го в гората. И беше много тъмна нощ. Страхувах се. Боляха ме краката. А той изгледаше по вълчи лош. Но нещо във очите му проблесна… И се разпадна целият ми страх. Да бъдеш лош, навярно, не е лесно. Да бъдеш лош - то е да бъдеш сам. Погалих го. Несвикнал на милувки, по навик се опита да ръмжи. А после легна тихичко във скута ми и просто си мълчахме. До зори. Потръпваше от топлината на ръцете ми, за първи път посмял да е добър. Заслушах се във пулса на сърцето му и го обикнах… Аз обикнах вълк. Не ми се слушат страшните ви приказки… Ядял момичета, наивни като мен… Не вярвам, знаете ли… Писна ми. Защото моят вълк има сърце, каквото много от човеците отдавна нямат. Обичам го. Обичам си вълка! Това е приказката ми. Такъв е краят ѝ. Нататък продължава Любовта…"

Добави своя коментар:



Настроение: