Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Добави своя коментар:



Настроение:
неделя, 22 януари 2017 Настроение:  Отлично
Брой потребители, харесали този коментар

Ревност


Прости, до днес не те обичах,


тъй както заслужаваш ти.



Съвсем ми беше безразлично


дали съм ти любим, прости.


Дори не те и забелязвах,


че съществуваш покрай мен.


Не те ревнувах, нито пазих.


Живеех с тебе ден за ден.


И честичко сам в други влюбен,


не страдах от страха нелеп,


че може и да те загубя


и да се влюбя. Тъкмо в теб!


До днес. Но днес, незнайно как тъй


един случаен джентълмен


ти хвърли погледче за кратко


и ти направи комплимент.


Дали на мен тъй ми се стори


или пък тъй си бе, не знам,


но пръв път друг ми заговори,


че имам хубава жена.


Че е харесвана, че грее


с особен чар, очи и глас,


че другите съзират в нея


туй, що недосъзирах аз.


И го съзрях. В един миг. С хубост


невиждана те аз видях.


- Нима, нима ще те загубя? -


си виках сам във адски страх.


Нима?! Но нещо по-нелеко


удари мисълта ми с чук:


какъв скъперник е човекът -


цени безценното до него


едва щом му посегне друг.


Дамян Дамянов


неделя, 22 януари 2017 Настроение:  Отлично
Брой потребители, харесали този коментар

Стига, мъко, при мен си дохождала,
че душата ми стана ти дом.
Влизаш, сядаш, разхождаш се -
аз до днес те търпях мълчешком.
Но край! - вече заключих вратата
и прозорците здраво залостих!
А ти намери пролука в душата
и отново си в мене на гости.
Тази игра я играем с години,
аз те гоня - ти връщаш се пак.
Остави ме за миг да почина,
не прекрачвай и днес моя праг.
Ей го щастието - седнало в ъгъла,
чака ме, аз вече разбрах -
ти върни се, преди да си тръгнала.
Теб познавам, от друг ме е страх!


Снимка на Всякакви емоции.

понеделник, 16 януари 2017 Настроение:  Отлично
Брой потребители, харесали този коментар





събота, 14 януари 2017 Настроение:  Отлично
Брой потребители, харесали този коментар

Някой ден ще ми падне пердето
и ще се отприщя да те обичам.
Вероятно ще бъде светло,
в три следобед и неприлично.
Вероятно ще е студено -
някъде към дванайсет под нулата.
Ще се стопи душата ми несъмнено,
в безистена на твоята улица.
Стъпалата ще бъдат стръмни,
от което ще премалея,
а очите ти ще са тъмни
и невярващи, и несмеещи.
С взлом през прага им ще прекрача
и объркал "ще бъде" с "беше',
ще забравиш две важни задачи
и една неотложна среща.
После пословичната си трезвост
ще зарежеш, напук на всички.
Вероятно ще бъде звездно,
в три среднощ и съвсем обичащо!
Вероятно ще гледаш дълго
след таксито, т.е. след мене,
докато то ти смигне на ъгъла
със око, от плач зачервено.


Маргарита Петкова

вторник, 10 януари 2017 Настроение:  Отлично
Брой потребители, харесали този коментар

1_1_drugi.gif

вторник, 10 януари 2017 Настроение:  Отлично
Брой потребители, харесали този коментар

"Колко пъти ти казах - живея високо.
Всеки облак е мой. И всяка звезда.
Нямам време изгубено. И нямам посоки.
Нямам глупави мисли...
Имам крила!
Имам табун от коне - еднорози.
Имам измислици. Цял гардероб!
Имам пясъчни замъци. И изгреви в розово.
И съм Слънце опалващо...
И съм летен потоп...
Колко пъти ти казах...Душа - любопитница
как да вържа на тази Земя?
Все ме дърпа нагоре...Викат ме птиците.
Нямам време за губене.
Имам крила! "
Caribiana

вторник, 10 януари 2017 Настроение:  Отлично
Брой потребители, харесали този коментар

Не ми пресичай пътя със омраза.
Ако не ме харесваш – отмини.
Ехидната усмивка на лицето ти
душата ми ранява и боли.


Животът ти от моя не зависи.
Аз хляба ти на масата не ям.
Не ми доказвай своите си истини
и моите на теб не ще ги дам.


Върху ми не изливай с думи ядни
безсмислени и страшни бесове.
Светът е свят – пред Бога с теб сме равни,
за всеки има слънце, хляб, небе.


Не трябва даже и да ме обичаш.
И тебе няма аз – щом ти не щеш,
но стане ли ти тъжно – сам самичък
пред моята врата – ела и влез.


Аз няма да те съдя – и приятел
ще те наричам всеки Божи ден.
Сега не ме ранявай със омраза –
иди си и бъди благословен!


 


Маргало