Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
приказка-за-страстта,-любовта-и-обичта
Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
- Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, влюбването и обичта...
Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море.
- Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, - говореше Учителят. - Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъсне очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги.
Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче...
- Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг.
Това е Страстта.

Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.
- Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш.
Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него... Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но... всичко това е вече минало...
Това е влюбването.

- А какво тогава е Обичта, Учителю?
- Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи.
Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги...
Това е Обичта.
От интернет

Добави своя коментар:



Настроение:
вторник, 20 декември 2016
Брой потребители, харесали този коментар

понеделник, 19 декември 2016
Брой потребители, харесали този коментар
Много си права, Нели!
И дали изобщо съществува ''обич''?! И какво е всъщност, може би за всеки човек-различно!
неделя, 18 декември 2016
Брой потребители, харесали този коментар
"Истинската обич не е бърза, момичето ми. Не вярвай на поетите. Искрата, проблясъкът, взривът на любовта не струват. Нетрайно е, приключва точно толкова бързо, колкото е избухнало. Дори и взривът, колкото и мощен да е. 
"Обичам" е различно от "Влюбен съм". 
Любовта е онова дяволско изобретение, което ни докарва една невероятна наркотична експлозия на цветове в главата, и ни кара да се държим като побъркани. Обичта, от друга страна, е божественият баланс, тежестта на другата везна, която уравновесява лудостите и приспива демоните ни. 
А тя узрява бавно, много бавно.
Ако приравним един живот към един ден, взривът ще трае миг. А изгревът - поне година. Истинската, гореща, слънчева обич изисква време, време за изгряване, и тогава топли до вечерта на живота ни. 
Взривът след себе си оставя боклук и руини. 
За сплав се иска нагряване."
Филип Узунов, "Пепел от тръни"