Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
Неканен гост
На прага ми застана Възрастта,
почука силно и нетърпеливо,
провикна се, че време е дошло
да стана кротка, хрисима, уравновесена.
Едва отворих ... и се втурна вътре,
писмо от старостта ми връчи ...
Отворих го ... посипаха се разни случки,
но всичко беше много променено.
Доволно се усмихна тази пратеница
на мойто глуповато изражение,
реши, че вече е спечелила играта
и победила моето въображение.
Тогава ... рекох й спокойно:
"Визитата ти беше нежелателна,
но все едно какво си ми подготвила,
аз още съм жена – с девойка във душата.
Разсърди ми се тази госпожа,
обърна се и хлопна с гръм вратата,
а аз, щастлива, пак прегърнах Любовта
и казах бодро: "Още има време."
Даяна Мария

Добави своя коментар:



Настроение:
петък, 17 март 2017
Брой потребители, харесали този коментар
Много хубаво
"провикна се, че време е дошло
да стана кротка, хрисима, уравновесена."
При мен е малко вероятно да се случи тази трансформация,но...
още има време

Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Тя плачеше, когато остава сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, ни питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
И тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка - че ставаше по - немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
- Е, сине, поплачи си, но знай: Аз съм много щастлива жена,
защото съм имала шанса да плача за всичко това!
Мадлен Алгафари