Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Добави своя коментар:



Настроение:
сряда, 30 август 2017
Брой потребители, харесали този коментар
МИНАЛОТО КОЕТО СЕ НЕ ВРЪЩА

Аз исках
ти живота си
да влееш в моя.
Да не залязва
слънцето над нас.
и пролетта
да не цъфти
под зноя
на мъртви спомени,
мечти...

Аз исках
никога
слана да не докосва
най-нежните
цветя­ на любовта.

Щастливият ни път
да води
до най-обичания
бряг.

Аз исках
нашите мечти
да не умират.
Очите ни
да виждат
надалеч.

Аз исках
твоето сърце
да бие с ритъма
на моя стих
и твоите обичани ръце
да топля
с огън на поет...

Аз исках
сили да ти дам
за да не спираш
никога сред път,
дори когато
мен ме няма.
Дори когато
ни делят
морета
от човешка жлъч...

Аз исках,
но сега наистина
морета ни делят!
Вълни огромни
и далечен път
и минало,
което се не връща!
Здравко Манолов