петък, 15 май 2020

+
Научих,че никога не трябва да казваш на дете,че мечтите му са невъзможни или странни!Малко неща са по-унизителни,а и каква трагедия би било,ако ти повярват!Научих,че семейството ти няма винаги да те подкрепя!Може да изглежда странно,но хора с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат,да те научат отново да вярваш!Научих,че живота ти може да бъде променен за часове,от хора които дори не те познават!Научих,че дори когато мислиш,че нямаш какво повече да дадеш,когато приятел повика за помощ,ти ще намериш сили да помогнеш!Научих,че писането,както и говоренето може да облекчи емоционалната болка!Научих,че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това в което вярваш!
От Нета
сряда, 23 октомври 2019
и пазиш в сърцето си чуждите тайни.
Когато подаваш ръка на приятел,
човешката нужда навреме отгатнал.
Когато сред хората спящи будуваш
и с думи душевните рани лекуваш.
Когато на просяка къшей подаваш
и всяка дребнавост човешка прощаваш.
Когато деня с благодарност посрещаш
и просиш от Бога за нужди човешки.
Когато очакваш с надежда в живота
и другите учиш да следват доброто.
Когато, макар и за някои черен,
останеш на своите принципи верен.
Когато посрещаш бедите достойно
и вечер си лягаш със съвест спокойна.
Когато, дори и в напреднала възраст,
не спираш да черпиш от книгите мъдрост.
Тогава живееш със светлата мисъл,
че твоят живот е изпълнен със смисъл.
Цветан Диковски
вторник, 09 април 2019
Не ме гледай със укор в очите!
Запомни! Аз обичам дъжда,
той единствен измива следите.
Той единствен разпъжда със звън
всички, които го мразят
и оставя на стража от вън
чисти локви от калта да ни пазят.
Той единствен събужда цветя
и разнася навред аромата,
той единствен рисува дъга
и извиква в миг тишината.
Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай със укор в очите!
Запомни! Аз обичам дъжда.
Той единствен скрива сълзите!
Мария Стоянова
вторник, 04 септември 2018
Лейди Даяна
понеделник, 20 август 2018
Не ме гледай – аз не съм красива!
Не мога да те стопля със очи!
Знаеш, че съм мъничко ленива
и се дразня... от преструвки и лъжи.
Не ме питай – нямам отговор за нищо!
Само питанки са в моята глава.
Сърцето си бих хвърлила в огнище,
за да скърша всяка дебнеща вина.
Не ме искай – какво ли ще ти дам?
Две ръце, прегръщащи те тихо,
Една душа горяща в сетен плам
болката на мъртвите си стихи...
Не ме чакай – аз съм вечното начало,
очакващо да види своя край...
Ще те направя на лика си огледало,
ще изгубя теб във себе си докрай...
Не ме моли – аз няма да се върна,
не съществувам, нима не го разбра?
Бях семе вяра – с мисъл го загърна
Но в сърцето никога не го побра...
Не ме обичай – аз съм само бегъл спомен,
Нежен бриз, затихващ във нощта...
Аз съм просто... забравена отломка
от утрешното вчера на деня.
Десислава Боянова
сряда, 11 юли 2018
Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ни. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, който ще дойдат?
събота, 23 юни 2018