Бхаратанатям е класически индийски танц произхождащ от храмовете в южната част на страната. Тази артистична форма е описана в трактата Натя Шастра от периода 200 г. пр. Хр. / 200 г. сл. Хр., като за негов автор традиционно се посочва мъдрецът Бхарата. Друг важен труд в тази област е Абиная Дарпана на Нандикешвара. Смятя се, че наименованието Бхарата Натям може да се обясни като съкращение от думите bhavam (усещане), ragam (музика), thalam (ритъм) и natayam (танц). Състои се от два аспекта: lasya, грациозните женски линии (Шакти) и tandava, мъжествените движения (Шива). Покровител на този танцов стил е бог Шива.

Източник:Magical India

Mehndi e традиционна индийска украса на ръцете на жените, която, за разлика от татуировките, е временна и се нанася с къна, поставена в конусовидна фуния от фолио. Понякога за тази цел се използва паста от куркума. Изкуството на рисуване с къна идва от Египет, където е съществувало преди 5000 години. С Mehndi могат да бъдат украсени не само ръцете, но и краката, раменете или гърба. По традиция в Индия такава украса се поставя на ръцете и краката на булката или се използва от жените по време на големите празници.

Украсяването е познато и под името Henna и е било описано в древните ритуални книги. Смята се, че нанасянето на хената събужда вътрешната душевна светлина на човека, носи радост, щастие, любов и защитава онзи, който я носи. Приема се също, че тя е вид благословия, ето защо се поставя върху ръцете на бъдещите булки. Всяка една фигура от сложната композиция, която се рисува върху ръцете, носи своето символично значение.

Паунът е символ на красотата, лебедът – на успеха, водното конче – на прераждането. Цветята символизират радостта и щастието, зигзаговидните линии – дъжда, плодородието и изобилието, лозата – виталността и предаността, птиците – връзката между небето и земята, лотосът – пробуждането, красотата, грацията, милосърдието, душевната чистота и творческото начало, цветните пъпки – новото начало и новия живот, слънцето, луната и звездите – вечната любов, окото – предпазването от злото и от уроки, вълнообразните линии – човешките емоции, душевното пречистване и пораждането на живота, квадратът – магическата лечебна сила, шестолъчната звезда – обединението между мъжкото и женското начало, семената – сътворението, диамантът – просветлението, квадратът – стабилността, мандалата концентрацията. Украсата на дясната ръка е мъжкото начало, а на лявата – женското начало.

Една част от хиндуисткия сватбен ритуал включва рисуването на ръцете на булката на специално тържество, на което присъстват нейните роднини. По време на украсяването на ръцете те разясняват на младата жена всички неща, свързани със семейния живот и отношенията между съпрузите. Колкото по-богата е художествената композиция на хената, толкова по-добра съпруга ще бъде жената, колкото по-тъмни са цветовете, толкова по-голяма ще е обичта и привързаността между съпрузите, а бъдещата снаха ще се радва на обичта на своята свекърва.

Между сложната плетеница от фигури се поставят инициалите на мъжа и жената, които съпругът трябва да открие през първата брачна нощ, ако иска да получи сватбения си подарък. Това се прави с цел да се насърчи близостта между младоженците, които в миналото са се виждали за първи път едва на сватбата. За особено важна се счита хената, поставяна на краката, защото така се осъществява свещения контакт със земята.

Растението, от което се приготвя пастата за украса, носи името Henna и расте в някои области на Иран, Пакистан, Сирия, Египет и Индия. За да се приготви необходимата за украсата на ръцете смес, листата от хената се стриват и към получената кремовидна маса се добавят етерични масла и лимонов сок. Сместта се нанася върху ръцете с помощта на фунийка от фолио, четчица за рисуване или метална пръчица. След 15 -20 минути къната изсъхва и започва да се рони, тогава се намазва с лимонов сок, който спомага за потъмняването на цвета. Ръцете се увиват с найлоново или фолиево покритие и престояват с него от 6 до 8 часа, за да може хената да промени цвета си, подпомагана от топлината на кожата. След това време къната се измива и остава бледата рисунка, която потъмнява постепенно след 24 до 72 часа.

В арабския свят поставянето на хена започва от дъщерята на пророка Мохамед – Фатима, която украсявала ръцете си с нея. Това се възприело от жените, които по време на разговорите си в харема или хамама се развличали като рисували ръцете си с къна.

В Мароко поставянето на хена е сходно с това в Индия и се използва при сватбените ритуали.

Ако искате сами да си направите смес за Mehndi, можете да използвате:
– 2 супени лъжици къна
– сок от 2 лимона
– сварено кафе или чай
– етерично масло по избор: 5 капки масло от евкалипт или 2 капки масло от карамфил, може и лавандулово масло.

Към къната се поставя лимоновия сок и се разбърква, докато не се получи гладка смес, приличаща на пюре. Тази смес се оставя да престои покрита 12 часа. На другата сутрин се прибавя малко чай или кафе като се разбърква, докато сместа не стане абсолютно гладка и гъста като паста за зъби. Оставя се да престои още 12 часа. Сместа може да престои и само 5 часа, ако нямате търпение за два дни изчакване. Къната се нанася с клечица или фолиев конус като се навлажнява със смес от 3 чаени лъжички лимонов сок и 1 чаена лъжичка захар, за да не започне да се рони, докато се рисува композицията. Приготвената смес трябва да излиза от фунийката равномерно, без да е много гъста или да тече. Когато рисунката е готова, се оставя да престои една нощ за по-голяма дълготрайност.

Къната се отстранява с етерично масло и е по-добре да не се мокри 12 часа. Първият ден рисунката е светла, но потъмнява следващите 24 часа. Добре е да се използва натурална къна, а не черна къна, защото черната къна предизвиква силни алергии и нежелателни реакции на кожата. Преди да се постави къна, трябва да се правят тестове за алергия.

Дяконе, Дяконе Левски,
пак ти е време!
Ставай от гроба.
Ставай и тръгвай пак из България,
защото все сме си същите.
С душата на роба
строим на велможите къщите,
а те си подрънкват среброто със Юда.
Възкреси се, Апостоле,
защото без тебе празно остана
и във горите, и по полето.
А тези, които от твоето име живеят, Апостоле,
пак ще ти дръпнат въжето.
Възкреси се, Апостоле!

Преди известно време прочетох книгата на Робин Шарма "Монахът,който продаде своето ферари". Книгата ме впечатли,а когато чета книги пропити с мъдрост,обичам да си водя записки. Така днес попаднах на своите записки и както винаги съм казвала:"Няма случайни неща".Явно точно в този момент имам нужда от тези ритуали,за да подредя и преосмисля живота си. Всеки един от нас има такава нужда понякога. Така реших да споделя с вас част от моите записки,но това не означава,че не трябва да прочетете книгата. Всеки може да намери нещо за себе си в тази книжка. И така,10 ритуала за лъчезарен живот,първото нещо от моите записки,което ме накара да се замисля за целта на живота.

За да се превърне едно нещо в навик на човек му трябват 21 дни,за да го повтаря и да го създаде.

1. Ритуал на Уединението - от 5 до 50 мин.

    Цел - самообновяване

    Прекарваш сам и в мълчание

2. Ритуал на Физичността

    Цел - грижа за тялото

    Енергични упражнения

3. Ритуал на Живото хранене

    Цел - удължаване на живота

    Веганско хранене. Сатвична диета.

4. Ритуал на Изобилното знание

    Цел - разширява кръга на познанията

    Ученик на живота

5. Ритуал на Личната медитация

    Цел - да опознаеш себе си

    Вътрешно съзерцание

6. Ритуал на Ранното пробуждане

    Цел - качествена почивка

    Даване на тялото 6 часа пълноценен сън.

7. Ритуал на Музиката

    Цел - мотивация

    Слушане на музика(качествена,чалгата не влиза в тази графа)

8. Ритуал на Изречената дума

    Цел - за сила,щастие и фокусиране

    Пеене на мантри

9. Ритуал на Съгласувания характер

    Цел - изграждане на характер

    Изграждане на добродетели

10.Ритуал на Простотата

    Цел - безметежен и спокоен живот

    Водене на скромен живот.