Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:17-09-2011
  • Посещения:1626
  • Активност:321
  • Възраст: 29
  • Град: Варна
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
Сега: zdr kak sa vsicki :*
{готино} [в колата]
  • Nick: jjaneta88
  • Истинско име: janeta

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

    E-mail: jjaneta88@abv.bg

Приятели

Цели в живота

Цел в живота

da sre6na sadbata mi

За себе си

Адрес на моя сайт

umna seksi i karasiva

Девиз
  • lubovta e za vsicki obicai te se

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Автомобил
bemve mercedes

Желания

Последни Записи в Блога

obic
Обичта от хората

На ситни зрънца я събирам,
а после я сея в душата.
Като малки синчета я нижа,
а после на гривнички правя...
В цяла шепа понякога грабвам
една малка трохичка от нея,
но ми е безценна и съкровена.
Като звезди на тавана ми свети,
в самотните,тежки нощи,
дава ми сили да живея
и да я жадувам още,и още.
Тя е на сърцето наградата,
а на душата пламъка,
на съзнанието устрема
да ражда стихове и да аз съществувам.
Това е тя и я искам цялата-
обичта от хората,
за да има смисъл да дишам и да съм цялостна.
lubov
Честит Свети Валентин!
Нека Любовта озари живота ви! Желанието на човек да бъде обичан и да обича е Божествено!
Запазете Любовта в живота си, тя е ценен Дар!
♥Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, Божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта нямя етикети, няма определения. Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата. ♥
- Елиф Шафак "ЛЮБОВ" ♥
моята-истина,
Моята истина,
или как все още аз имам дете

Когато живота обърне другата си страна,
също като монета макар
и на стойност стотинка една,
и когато детето ти е на ръба на смъртта,
а от никъде ни сламка,ни утеха,ни пътека...
Ни повод за спасение не знаейки на къде да вървя...

Когато излезе мълния,без дори вятър слаб.
Когато влизаш в църква да се молиш,а дори,
дори сякаш забравяш как...
Убийствен страх до ужас те е приковал
и ни напред-и ни назад...
И всеки те гледа със съжаление и се обръща след вас....

Не ти се иска да повярваш,
не можеш да проумееш,че на теб се случва това.
А часовникът цъка...Хей,та твоето дете е това!
И стоиш смутен,без основа под краката,
дори неспособен да погледнеш в очите съдбата...
Няма секунда даже да го разбереш...

Търчиш,луташ се,търсиш спасение някакво...
Пазиш се от сенки,от потопа на живота обаче,
повярвай,няма къде да се скриеш.
Сам си във ужаса,няма никой и нищо,
даже ангели в съня ти не идват,
за да вдъхнат надежда,или я отрекат...

Все едно спираш да дишаш
и все се гледаш отстрани,а същевременно-
от теб зависи само всичко...
И рискуваш,след месеци търчане,успяваш и заспиваш...
Събуждане не чакаш,само детето ти да остане живо...
Нищо,нищичко друго не искаш!

Минават сякаш сто години,
а поглеждаш,били са часове-два,три,
детето е там,спасено,диша,мига...
И това реалност е,а не мираж обречен.
Влиза някой в болничната стая.
В зелено облечен с усмивка и казва:

-Всичко мина добре!Вие имате живо и здраво дете!
Щипеш се дори,за да повярваш,
поглеждаш го,детето ти усмихнато и то....
-Мамо,обичам те!-ти казва.
А ти гледаш след ангела,виновен* за това!
Спасил живота му съвсем човек изглежда,

неврохирурга,напускаше реанимацията без крила.
Защо си на света...

Ти виждал ли си падаща звезда?
И пожелавал ли си нещо в този миг?
Очите на обречен виждал ли си,
долавял ли си в тях отчаян вик?
Живал ли си във дом с порутен покрив?
Стоял ли си във буря до само дърво?
И трясъка връз него чакал ли си
от гръм с мълния в едно?
Ръце протягал ли си подир птица?
Лекувал ли си счупено крило?
Изпращал ли си я със взор зареян горе
,отлитаща от стъкнато с любов гнездо?
Ръка премръзнала затоплял ли си с длани?
Надежда върнал ли си в нечия душа?
От себе си отричал ли си се заради някой,
обричайки се сам на самота?
Подавал ли си на голтака свойта риза?
На давещ се протегна ли ръка?
Ако и туй си сторил,без да мериш,
осмислил си ,защо си на света!
НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ
Невъзможната любов е по-красива
тя е нежно, неразперено крило.
Тя е нощ лилава и щастлива,
нещо - дето никога не е било.
В невъзможната любов измами няма.
Ти обичаш него - той обича теб.
Невъзможната любов е винаги голяма
и обвита в нежнорозов креп.
В нея няма сутрини горчиво-черни,
в нея няма вечери със вкус на гняв.
Има истини, а всичките лъжи са верни,
невъзможният човек е златна сплав
Слава Богу, че е невъзможна -
невъзможната любов,
за да бъде мъничко възможна
e онази с божи благослов

Последни Записи на Стената

PIM
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК.
PIM