Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:11-01-2016
  • Посещения:636
  • Активност:231
  • Възраст: 40
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
Сега: 'Най-хубаво е, когато нищо специално не очакваме, а пък то вземе, че ни се случи.'
{безгрижно} [без значение]
  • Nick: Silver

Настроение

Не е определено.

Плейлист

Отвори в нов прозорец
Не са качени MP3 файлове, Качи

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт





Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

да-се-обичаме-с-отворени-очи-*

Живвял някога в едно малко селце един мъж, който работел като продавач на вода. По онова време водата не течала от кранове, а се вадела от дъното на дълбоки кладенци или от реките. Ако край селото нямало изкопани кладенци, този, който не искал да търси вода сам, трябвало да я купува от продавача, който обикалял селата с големи делви, пълни с безценната течност. Една сутрин една от делвите на продавача се пукнала и започнала да пилее вода по пътя. Когато стигнал в селото, купувачите му платили обичайните десет монети за пълната делва, но само 5 за съдържанието на другата, която била пълна едва наполовина. Покупката на нова делва била прекалено скъпа за продавача на вода. Затова решил, че трябва да върви по-бързо, за да компенсира разликата в парите, които получавал. В продължение на две години мъжът идвал и си отивал с бърза крачка и получавал своите 15 монети за делва и половина вода. Една нощ се събудил от необичаен шум, който се долавял в стаята му: - Шшшт... Шшшт... - Кой е там? - попитал мъжът. - Аз съм - казал един глас, който излизал от пукнатата делва. - Защо ме будиш в този час? - Предполагам, че ако те заговоря през деня и на светло, страхът ще ти попречи да ме чуеш. А трябва да ме чуеш. - Какво искаш? - Искам да те помоля да ми простиш. Не е моя вината за пукнатината, през която изтича водата, но знам колко много ти навредих. Всеки ден, когато пристигаш уморен в селото и получаваш за съдържанието ми половината от това, което получаваш за моята сестра, ми иде да заплача. Знам, че трябваше да ме смениш с нова делва и да ме изхвърлиш, но ти ме запази. Искам да ти благодаря за това и да те помоля още веднъж да ми простиш. - Изненадан съм, че ми искаш прошка - казал човекът. - Нека утре рано излезем двамата. Искам да ти покажа нещо. Продавачът на вода продължил да спи до зори. Когато слънцето се показало на хоризонта, той взел пукнатия съд и го отнесъл до реката. - Погледни - казал той и посочил към града. - Какво виждаш? - Града - казала делвата. - И какво още? - попитал мъжът. - Не знам... Пътя - отговорила делвата. - Точно така. Погледни от двете страни на пътеката. Какво виждаш? - Виждам сухата земя и чакъла отдясно на пътя и цветните лехи от лявата страна - казала делвата, която не разбирала какво иска да й покаже господарят й. - Много години съм минавал по този тъжен и самотен път, носейки вода до селото и получавайки еднаква сума пари за двете делви... Но един ден забелязах, че си се пукнала и че от теб тече вода. Не можех да те сменя, затова взех решение: купих семена на какви ли не цветя и ги посях от двете страни на пътя. Всеки път, като минавах, водата, която се разливаше от теб, напояваше лявата страна на пътеката и за тези две години успя да постигнеш тази промяна. - Продавачът на вода замълчал и погалил вярната си делва. - И ти ми искаш прошка? Какво значение имат няколко монети по-малко, щом благодарение на теб и на твоята пукнатина тези цветя ме радват по пътя ми? Аз трябва да ти благодаря за недостатъка ти.

Последни Записи на Стената





   Da Buzz - Wonder Where You Are (Anton Ishutin Remix) https://youtu.be/X2RycRmM56U

Stoto - Still Can't Sleep (Original Mix) https://youtu.be/UAHaxlCe29E





  Stive Morgan/Banghra Lounge Voices [New Age-Ambient music] https://youtu.be/RxCE2CgMVLk