Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:17-01-2010
  • Посещения:3771
  • Активност:1163
  • Възраст: 51
  • Град: Друго
  • СтранаБългария
  • Пол: мъжки
  • Ориентация: хетеро
Сега: Във всички ни има пукнатини. така, светлината може да попадне вътре в нас.
{безгрижно} [без значение]
  • Nick: Hristo
  • Истинско име: Hristo

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

Профилът е гледан от:

За себе си

Адрес на моя сайт

Девиз
  • Всеки ден по нас хвърлят камъни.Важното е,какво ще съградим с тях-мост или стена.

Албуми

Харесват ми

Желания

Аз искам
Custom Myspace Clock

Последни Записи в Блога

ДОКАЗА, ЧЕ Е ПО-СИЛЕН ОТ ХОРАТА “Тези дни имах удачен улов. Намерих леговище на вълци. Вълчицата я убих с един изстрел, а двете малки вълчета удавих в близката река. Живея съвсем близо до гората и занесох трупа на вълчицата вкъщи, за да се похваля пред семейството и приятелите си. По пътя някъде зад мен се раздаде вълчи вой, но този път беше някак необичаен. Беше пропит с мъка. На следващото утро ме разбуди лаят на кучето. Станах и излезнах на двора. Картината, която видях ме вцепени. Огромен сив вълк стоеше в средата на двора, а малката ми дъщеря си играеше весело с опашката му, кучето беше вързано на верига и лаеше бясно, но едва ли можеше с нещо да помогне, дори и да беше развързано. Погледите ни с вълка се срещнаха и веднага разбрах, че това е той, че вчера бях убил неговото семейство. Стоях замръзнал на прага и ясно разбирах, че с нищо не мога да помогна на дъщеричката си, а тя самата изобщо не разбираше в каква опасност е. Очите ми се напълниха със сълзи, а дъщеря ми, като ме видя, остави вълка и изтича засмяна към мен. Прегърнах я и я притиснах силно към гърдите си. Вълкът ни гледа известно време, обърна се и си тръгна. И не стори нищо лошо нито на дъщеря ми, нито на мен. Не отмъсти за болката, която му бях причинил, за смъртта на неговата вълчица и децата му. И все пак той си отмъсти. Но без да пролива кръв. Даде ми да разбера, че съм убил деца и ми предаде неговата болка. Доказа, че е по-силен от хората! " - Емилиян Станев

няма-заглавие:-1529899120
СЛЕД 100 ГОДИНИ
Целувам по очите ти непадналия сняг
и моля прошка от душата ти безсънна.
Не зная, как преминах този праг
след 100 години тука да осъмна.

И някак да те гледам отстрани,
да се побърквам, че мълчи морето,
да нямам спомен откога боли,
да ме препъва вятъра на кея...

След 100 години все ще е така
някой някъде ще се завърне.
Но аз разбирам чак сега,
колко ми е липсвало да те прегърна...

Последни Записи на Стената

Добро утро!