От Бис.БГ

СЛЕД 100 ГОДИНИ
Целувам по очите ти непадналия сняг
и моля прошка от душата ти безсънна.
Не зная, как преминах този праг
след 100 години тука да осъмна.

И някак да те гледам отстрани,
да се побърквам, че мълчи морето,
да нямам спомен откога боли,
да ме препъва вятъра на кея...

След 100 години все ще е така
някой някъде ще се завърне.
Но аз разбирам чак сега,
колко ми е липсвало да те прегърна...

Вече нямам търпение за определени неща – не защото съм станал арогантен, а просто защото достигнах една точка в живота си, в която не искам да губя повече време за неща, които не харесвам или ме нараняват. Нямам търпение за цинизма, прекалената критика и всякаквите там изисквания. Изгубих желание да угаждам на хората, които не ме харесват, да обичам онези, които не ме обичат и да се усмихвам на онези, които отказват да ми подарят и една усмивка. Вече не отделям и една минута на хората, които лъжат или искат да манипулират. Реших повече да не съществувам съвместно с претенцията, лицемерието, нечестността и евтиното ласкателство. Не толерирам избирателната ерудиция, нито академичната арогантност. Не мога да се нагодя и към популярното клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на различия и затова избягвам хората със закостенял и лишен от гъвкавост характер. В приятелството не харесвам липсата на лоялност и предателството. Не се разбирам с хората, които не знаят как да направят един комплимент или да ти кажат една окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хората, които не харесват животните. И накрая нямам никакво търпение за хората, които не заслужават да ги търпя!

Защо ли на някого му е притрябвало да излиза в Америка за да надникне в профила ми?

От Бис.БГ