Не можах дa бъда
твоята пролет:
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда
твоето лято:
друг се къпа
в реките горещи и бели.
Нека бъда твоята есен!
Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане
вино есенно, младо.
Дрехата си ще ти постилам
като жълта, затоплена шума
и укротена, и намилвана,
до теб ще лежа безшумно.
Няма да има пролетни мълнии,
юлски горещници няма да има:
със кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и със нещо без име.
Сякаш с леки есенни паяжини
ще те оплета целия…
И една сутрин ще видиш смаян:
сняг е паднал.
И ние сме побелели.
Станка Пенчева

Не искам цяла вечност, подари ми миг! Бъди във него моето дихание. Бъди откъснатият от гърдите вик, изтрил в очите всичките страдания… Не искам цяла вечност, даѝ ми миг! Един-единствен нужен е да те запомня. И после дълго в мен ще дишаш - спомен тих, когато любовта ни бъде невъзможна
. Милена Ѝорданова

Всички пътища водят към теб, всяка мисъл при теб пак ме връща, всеки спомен е тъй осезаемо жив и наситен със твойто присъствие. Всяко кътче в душата ми ти завладя, щом съм с теб се превръщам в сияние, става чудо и див се завърта света - и със тебе съм цяла ЖЕЛАНИЕ. Всички пътища водят към теб, всеки миг с теб в света наш ме връща, с обожание пазя те в мойто сърце - и със дива, безумна любов те прегръщам. Евдокия Иванова

" В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва."

Димитър Талев