Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Блог


Фотогалерия

Банери и Уиджети

За други уиджети

Последни действия:

Коментари към записи
Лично съобщение◄Ифони► 3390 22-03-2008
:z) Това ми хареса :roul:
Лично съобщениеЧирусчето 1224 23-02-2008
и това от къде го изкопа? много е добро
Лично съобщениеAzazel 2488 23-02-2008
Ода за студента
Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ръчка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка
зер не е пил вода студена!
Лежи студентът, а в механата
нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега! Пейте робини
тез тъжни песни! От института ще да замине
и този студент.Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа, той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици -
като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица -
за братов син ще се погрижи.

Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
“На есен с песен”, юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени
чудни, прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.

“Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине.”
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече