фалшиви пози и усмивки

Писна ми от позьори,то театър,театър,ама чак пък толкоз!Типично българска черта,а не може ли да е по-иначе.Защо и кому е необходимо,да се правим на шутове за да впечатлим някои?Истинската ни същност де факто е съвсем различна,и в крайна сметка рано или късно излиза на яве,какво се получава тогава разочарования,напразни надежди и неоправдани очаквания.Затова искам,да бъдем себе си!Да знаем от къде сме тръгнали,до къде сме стигнали,и къде отиваме!