Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Блог


Всичките желания на emi:

Аз искам
да цъфна магийно , като листчета мента портокал.А ти какво искаш? възрастните да спрат да подрязват крилата на младото поколение нещо с боровинков край и три междуметия да съм актуална като Ифонич нова шапка Идиотка,че старата много се изтърка часовникът да спре да тиктака толкова бързо,щот мноо съ ядосвам да съм красива. тиха и добра. с прекрасно чувство за хумор. цветовете ми винаги да са изгладени. и още летяща и разсеяна,когато някой ми лази по нервите по едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си Шепот от слънце по време на дъжд живота да е такъв, какъвто си го направя,а не такъв,какъвто той ме направи доброта, кротост ,взаимопомощ - неща, които днес не са толкова популярни да видя повече усмивки по лицата на хората
Изпълнено
две чаши кафе,за да не гледам лошо:))) всеки ден да имам все повече птички в главата си да ми светне звезди в косите, и нещо, което да е много теро- леро

Фотогалерия

Банери и Уиджети

За други уиджети

Последни действия:

Записи в Блога
Лично съобщениеemi 2982 понеделник, 05 декември 2011
Аз искам нова шапка - Идиотка,че старата много се изтърка

Коментари към записи
Лично съобщениеemi 2982 12-02-2014

dream

дантеленият ми сън фей
в който шапката ми пътува на север Smile
и краде френския акцентWink на буквите ти
в такт от балетен спектакъл
краката ми са крехки стъклени окончания
рисуващи по заледенета повърхност на очите ти фигури
заключили между сплетените си ръце
една пълна луна
една любов
едно небе
в което дантелите плуват
и косата ти е бяла бяла
и пантофките ти влизат тихо
познали сребърната нишка
онази граница от мен
в която имам глас
а разредените вдишвания на плътта ти
палят сухата ми кожа
и късат всеки мимолетен спомен за студ
лъхнал от портата на времето
дантелено
всеки път когато оставям шапката си на север фей
знам,че те сънувамInnocent

автор: dressy

Мисля, че нищо не липсва, когато има шапка и посоката е север.Smile


Лично съобщениеemi 2982 13-06-2012

Опит за убийство


Два точни изстрела
и любовта е слънце на паважа.

Има една жена която никога
не ми каза че обича
Тя
носеше смешна сламена шапка
късаше цветя от прашните тротоари
танцуваше върху измислени от нея
стрелки на неспиращи часовници
разказваше че светът е лодка
и винаги е тесен за двама големи
надуваше балони и ги пускаше срещу вятъра
за да докаже че има вятър
разказваше с пръстите си всяко свое пътуване
завръщаше се винаги по- сама и сама
събуваше чехлите си за да боли по пясъка
всяка стъпка всяка дума всяко събуждане
което измиваше последния сън
и последното отиване за никъде
и последното завръщане от никъде
събираше в шепите си наранения пясък
и казваше че той никога няма да изтече

Стрелях аз, защото паважът
беше много, много самотен.

автор: kristi


Лично съобщениеemi 2982 19-03-2012

ШАПКИОт Бис.БГ
по ръба на шапката (ми)

понякога ми се струва
че светът има край
и той е точно толкова
близо
колкото и върха на шапката ми
мога да протегна ръка
внимателно
защото не искам
да пропъждам птиците
накацали по периферията
нека останат там
тяхното усещане е друго
аз съм само една частица
по техния път
случайност
в миграцията им
всеки бяга от студеното

понякога ми се струва
че светът няма край
както и периферията на шапката ми
толкова е кръгла
че ме боли от безръбие
искам ъгъл
за да се скрия в него
и да гледам преливането
танца на денонощията
границите
като фикция на страха
имагинерността на съществуването
наличието на история обременява
не искам да помня
сънищата ми
се случват
извън мен
единствено
пробуждането
има значение
докато намирам
началото на света
в себе си


Надя Стефано