Усещане За жена(Scent Of A Woman) 1992г.Ал Пачино печели първия си Оскар за най-добра главна мъжка роля за невероятното си изпълнение в този красив филм на режисьора Мартин Брест.

Бе есен, и вятърът беше приседнал сред розите,
да пълни тюрбана си със листопад.
От малкото езеро в папрат и мъх, срещу котиджа,
ме гледаше черният лебед с тъга.
Останал бе с мен след ятата отлитащи лебеди,
защото поиска да бъде човек.
По стръкче коприва на прага, от него донесено,
намирах да чака, да се изплете.
 
Заплетох му риза, с горящи ръце от копривата,
в замяна оставях му късчета хляб,
а времето скрипна - дойде в скрежна мантия зимата,
в стъклата забръска с грахулки от сняг.
Плетях и наричах наум от невяра подгонена,
от погледа плах на две тъмни очи,
с надежда забили в сърцето копривени корени,
и няма молитва да биха били...
 
В нощта срещу Богоявление скръцна вратата ми,
пристъпи във стаята лебедът черен,
разпери, и мълком към мене протегна крилата си,
очаквайки риза връз него да метна.
Уви...Не успях, не сколасах с ръкава и, десния...
Ръцете ми тупкаха в кървави рани,
и гузни мълчаха, отпуснати в скута при плетката,
виновни, че чудото няма да стане.
"Прости ми! - повтарях - Не сбъднах аз твоята приказка...
А толкова бързах...Прости - закъснях!"
По бузите пъплеха грахчета мокри - сълзите ми,
под погледа лебедов, свит във молба.
 
Часовникът би полунощ.С шия стрелна се лебедът,
и в клетата риза промуши се сам -
изправи се сянка на мъж по стената, и беше тя
отдясно с крило, а отляво с ръка.
Но беше човек!Наследил лекотата на птицата,
продума, усмихна се, и проумях -
светът носи гена за "пъстри очи" от различните -
най-истински хора са тези - с крила.
 
Отвън заваля сняг на меки парцали.В камината
припука разжарен до алено пън.
В прегръдка от черни пера, кротко спяха вините ми,
заслужили в тази нощ праведен сън.
 
Р.Даскалова

Сънят ухаеше на
люляк...,
на кренове...,
на цъфнала трева...,
горчив пелин,
щастлива теменуга
и... окосена самота.
Сънят бе кратък
и внезапно рукнал,
като щастливо-нежен
летен дъжд,
поднесъл на земята
шепа сълзи
от влюбен и очакващ мъж...
Сънят бе странен.
Бе сънят-мечта.
Докосна устните,
очите...,
с косите поигра.
Смехът му...иззвъня
в душата нежно...
и отлетя.
Отнесе го невярващ,
лунен вятър
в сърцето на...нощта...
Но всяка вечер ще го чакам,
с открехната ...врата.
 
М.Райнова

Понякога,
напук на лятото,
по ягодовите поляни зъзна.
А мислите ми -
свиване-намятане,
една на друга си омръзват...
 
И пачуърците на битието,
са все от сивото парцалчета.
 
Студено ми е...
(нищо, че е светло)
и залези се калайдисват в алено.
 
Премръзнало,
на топка свита,
броя цигарите и си мечтая,
за нещо,
някой,
и се питам,
дали е безначален краят.
 
А ягодите от поляните намигат,
навярно, неразбиращи условност -
да заминаваш,
а да не пристигаш,
да бъдеш сам юнак на коня...
 
Р.Даскалова