Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!
Радост Георгиева

Няма как да те пусна, Любов...

Няма как да те пусна. Безобразно отказвам.
Няма как да си тръгнеш от мене!
Нека всички луни и слънца да залязват,
а звездите търкулват се денем,
нека всички поети да нареждат грижливо
свойте песни, за тебе, Любов!
А пък аз ще приседна, тук, до тебе, щастлива,
че те имам във своя живот...
Да, животът без теб ми горчи. И си мисля –
не е лесно да бъдеш бездомен...
А светът необмислено, точно толкова истински
се превръща единствено в спомен...
Няма как. Протестирам. Тук до мен ще стоиш –
и във мен, и над мен, и в безкрая...
Изживей ме и нека до живот да гориш!
А пък аз ще съм твоя до края...

Мира Дойчинова

Не ме интересува как припечелваш хляба си.
Искам да знам за какво милееш
И дали дръзваш да мечтаеш за това,
за което радува сърцето ти.
Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам, дали би рискувал да изглеждаш като глупак,
заради любовта, заради мечтите си,
за приключението да си жив.
Не ме интересува, кои планети са в квадрат с Луната ти.
Искам да знам, стигал ли си до ядката на собствената си мъка?
Дали след предателствата и ударите на живота
сърцето ти остава все така отворено,
или като повехнало цвете се свиваш и затваряш от страх,
да не те заболи отново.
Искам да знам, можеш ли да живееш с болката,
с моята или с твоята собствена,
без да се опитваш да я скриеш,
да я заглушиш или да й търсиш лек.
Искам да знам, можеш ли да изпитваш пълна,
безгранична радост,
твоята или моята радост.
Можеш ли да танцуваш в безумен транс до самозабрава
и да оставиш екстазът да те завладее целия,
чак до върха на пръстите на краката и на ръцете ти.
И да забравиш гласа на благоразумието,
и да не ни призоваваш да бъдем внимателни, да бъдем трезвомислещи,
без да ни напомняш за ограниченията, присъщи на човешката природа.
Не ме интересува, дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам, можеш ли да разочароваш някого, за да останеш верен на себе си.
Можеш ли да понесеш да те обвинят, че си предател,
за да не предадеш собствената си душа.
Искам да знам, способен ли си да видиш красотата,
дори тя да не е тъй прекрасна всеки ден,
и дали в нейното присъствие
откриваш извора на твоя живот.
Искам да знам, можеш ли да живееш с поражението,
с твоето и с моето, и все така прав на брега на езерото
да извикаш с пълен глас срещу сребристия лунен диск
и да го поздравиш.
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам, можеш ли да се събудиш
след тежка нощ на отчаяние,
съсипан, изтерзан до мозъка на костите си,
и като станеш сутринта, да направиш всичко,
каквото е необходимо,
за да се погрижиш за децата си.
Не ме интересува кого познаваш, нито как си се озовал тук,
искам да знам, ще влезеш ли в огъня
и ще останеш ли до мен насред пламъците
или ще се отдръпнеш и ще избягаш.
Не ме интересува къде, какво, как или с кого си учил.
Искам да знам какво те крепи отвътре,
когато целият свят около теб се разпада.
Искам да знам, можеш ли да бъдеш сам, насаме със себе си
и дали наистина твоето присъствие ти е достатъчно,
когато светът около теб е пуст и празен.
Алекс Ровира?

Наздраве за мига! За красотата,
която разцъфтява като цвят…
За днешните и утрешни приятели,
за целия магичен кръговрат -
за вярата във следващата пролет,
която побеждава снеговете…
За птиците – родените за полет,
за любовта – дете на боговете…
Наздраве за мечтите – тези святи
искрици от божествения огън,
които тайно бродят по земята
и без които хората не могат…
Наздраве и за нас – и за живота,
изплел пътеки светли помежду ни…
За песента, изпята не по ноти,
наздраве за погалените струни!…
Весела Димова

Неделя е ... днес поне не бързай ,постой без думи - с чашата кафе ...Навън е тихо още ...ти не бързай - в надпревара с времето сме все .Защо ли винаги сме тичали припряно -на крак изпивахме поредното кафе ,разделяхме задачите по равно и всеки бързаше незнайно за къде ...Изминаха години неусетно,подгонени от бързащия ден ...Не може да премине ...не е честно животът ни от хаос подреден .Не може да ги няма тези наши любими ритуали насаме .И да говорим само за задачи ...днес време е за романтичното кафе .Неделя е ... Пак станали сме рано ,пак пълни са и чашите ни две ...Не бързай ... още няколко минути само .Не спреш ли ти ... то времето ще спре.