Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
Сега:
{уморено} [в чужбина]
  • Nick: groznoto patence
  • Истинско име: Мартина

Настроение

Не е определено.

Плейлист

Отвори в нов прозорец
Не са качени MP3 файлове, Качи

За връзка

Приятели

Идоли

Идол

За себе си

Адрес на моя сайт

Грозно,грозно,колко да е грозно грозното патенце::))

Девиз
  • Умният човек не вярва на всичко, което чуе, не казва всичко, което знае и не харчи всичко, което има.

Харесват ми

Последни Записи в Блога

Image and video hosting by TinyPic


Всеки човек поне веднъж му се е искало да може да промени нещо от миналото. Някои го усещат просто като тъга, други се бунтуват изричайки тези думи. Но чувството е едно – безпомощност. А всъщност докато човек страда по нещо отминало, наистина спира времето. То за цикля и се връща отново и отново към онзи момент и вариациите са съвсем леки, но винаги се стига до същата развръзка. А всъщност времето всеки ден ни дава нов шанс да променяме нещата. Да, няма да е точно онова събитие точно по онзи начин, и именно в това е смисълът – да бъде различно. Защото, ако искаш да отидеш на ново място, трябва да тръгнеш по нов път, в нова посока, и най-вече с нови мисли и чувства. Само когато оковите към даден момент са напълно разрушени, може да се продължи и невъзможната мисия „Да върна времето назад“, просто вече ще е ненужна, защото във времето напред са нещата, които трябва да направим. Всеки бъдещ момент, ще се превърне в минало и ако искаме миналото да е хубаво, просто трябва да го направим такова сега, днес, утре. Всъщност време не съществува. Всичко съществува едновременно и затова всичко е възможно. Така всички сме пътешественици във времето или просто пътешественици. Има само път. Не непременно напред, не непременно нагоре, не непременно логичен. Просто път. А пътят може да е прав или криволичещ, странен и не привичен. За да стигнеш на пред може да се наложи да се връщаш и поемаш по друг завой. Дори не е важно къде отиваш и кога ще стигнеш. Ти вече вървиш натам. Затова единственото важно е да бъдеш щастлив от всяка крачка, която правиш. На добър път!


Й. Богомилова

34epylujpg.gif
Ако дойде някой приятел при вас, питайте го,
желае ли да се разтваря и топи като солта;
желае ли да бъде кротък и нажален,
да гладува и жадува за правдата.
Ако отговори положително на всички въпроси,
той е добър човек;
ако отговори положително само на един въпрос,
а на другите не дава отговор,
пазете се от него.


Беинса Дуно


34epylujpg.gif

Image and video hosting by TinyPic


Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си.
Беинса Дуно


Image and video hosting by TinyPic
Image and video hosting by TinyPic

Замислям се често над тези думи, защото наистина все така се случва, че докато си убеден, че държиш живота си в свои ръце, в един момент излиза нещо, което тотално ти обърква плановете и съдбата те поставя именно на такъв кръстопът. Житейски. Човешки. Объркващ, а понякога дори съдбовен. Може да се случи с всеки. И там, наистина колкото и да се оглеждаш, хм... не виждаш никакъв знак. Само мъгла, неяснота, страх от бъдещето. Е да, сигурно има и по-смели хора, които, без да се замислят поемат по някой от пътищата, стоящи пред тях и продължават без колебание. Аз самата не съм от тях. А колко по-лесно щеше да ни бъде, ако в действителност имаше пътни знаци! Но дали тогава всъщност нямаше просто да вървим, без да мислим и усещаме, без да се доверяваме на интуцията си, без да сме самите ние? Нямаше ли просто да съществуваме и да следваме поставените от някой друг житейски табели, да вървим по утъпкани пътеки, усещайки се сигурни и в безопасност, но без да се чувстваме истински щастливи? Щяхме ли да имаме възможността после да изпитаме онова първично удовлетворение и щастие от постигнатия резултат? Щяхме ли да бъдем по-силни, по-уверени и стремящи се? Та нали всяка трудност и всеки кръстопът в живота, ни прави именно такива, прави ни хора?


намерено в нета

На всички Вас, които ще се отбиете днес тук, искам да пожелая от сърце:


ЕДНО УТРО, В КОЕТО ДА ТРЪГНЕМ УСМИХНАТИ!!
ЕДНА РЪКА, НА КОЯТО ДА СЕ ОБЛЕГНЕМ,
ЕДНО РАМО, НА КОЕТО ДА СТИХВАТ ТРЕВОГИТЕ,
ЕДНА ОБИЧ, КОЯТО ДА НОСИМ В СЪРЦАТА СИ
И ЕДИН ПЪТ, КОЙТО НИ ВОДИ КЪМ ХОРАТА!
Image and video hosting by TinyPic

Последни Записи на Стената

ЗАПОВЯДАЙ