Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.

Блага Димитрова

Нали разбрахме се, за кратко?
Дори разбрахме се - веднъж.
Любовна страст във време кратко,
а чувствата - стихиен дъжд.

Е, казахме си без причина,
каквото стане - всичко е за миг.
Омайна страст в очите сини,
а в устните - сподавен вик...

След туй два дни сме разделени.
Минутите, секундите броим.
Поглеждаме назад смутени,
мечтаем, мислим, малко спим.

Пред мене си... Избухва страст.
В прекрасен ден - усамотени,
усмихнати щастливи! Няма власт
горещата любов да ни отнеме.

Отново път... Отново мрак...
Изпитващ чувствата любима.
О, скъпа... Искам пак,
до мене да си. Да те имам!
Найден Найденов

Добър вечер, Любов!

Добър вечер!

Пак отварям вратата за теб.

Приседни, ето тук, недалече,

погали ми очите с финес!



Говори ми, Любов!

Разкажи ми,

как мечтала си дълго за мен,

как тъжила си в нощи беззвездни

и бленувала днешния ден.



Погледни ме, Любов!

Заплени ме!

Поднеси ми нов миг, променен.

Обсипи ме с листенца от рози.

Обгърни ме в магията-плен!



И когато, Любов,

си отиваш,

не отвръщай ти поглед смутен.

Целуни ме, Любов... и помни ме!

Аз ще нося искрата ти, в мен!

Таня Мезева

Една проклетница живее в мен,
с кураж и много сила надарена,
способна да пробие своя ден,
безвремието да взриви родена.

Проклетница със ангелско лице,
която те подхлъзва с мнима благост,
която пише с пламенни ръце
неща за буря и неща за радост.

Не се лъжи по галения вид,
и топлите слова, които казвам-
проклетницата дреме с поглед скрит
и всичко преобръща и прорязва.

Накратко-в мене има две жени
и действам с тази, с която мога;
не зная кой с това ме осени-
дали е дявола, дали е Бога?

Но както и да се превъплътя,
остава съвестта ми просветлена
и никому не мога да простя
пред мен извършените престъпления.

Росица Копукова

Запознах се с едно момче в нета,
дано този път да ми излезе късмета.
Усещам, че е момче весело, игриво,
решихме да се видим веднага на живо.

И двамата се вълнувахме изглежда
на тази наша дългоочаквана среща.
За да не го объркам с друг аз горката,
той ще ми носи червена роза в ръката.

Премених се, и тръгнах хайде дим
да се запозная с този мой любим.
И гледам един мъж в ръката с роза,
заел от далеч такава чакаща поза.

Като хукнах направо през глава
и му се метнах чак на врата.
Той като ме видя в миг даже...
Не можа и нищо да ми каже.

Провесих се на врата му
като воденичен камък,
а лицето му гореше
по-бетер от пламък.


Действах импулсивно от раз.
Сякаш ми се чу от някъде: "Храс!"
- Ех, какво пък толкова билО?...
Момиченце съм със наднормено тегло.

Врата му се изкриви изглежда.
- Май провалих първата среща?
Ама, че премеждие се случи ето...
Оказа се, че съм объркала момчето.

Погледнах встрани и удари ме ток
Видях зад мен двеста килограмов мечок.
И той държеше червена роза в ръката
и си въртеше като глобус главата.

- Е, аз не си падам по едрогабаритни,
предпочитам ги по-слабички и ситни.
Нищо, че и аз не съм категория комар,
но притежавам красота и женски чар.

Красимира Димитрова