По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и Баба Марта.

Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.

Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.

Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: "Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка..."

Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст - на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хорат

Баба Марта и мартеници
На 1 март се смята, че този ден студът влиза на четиридесет метра в земята.
От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг,
и дни на пречистване, подреждане на душата.Март е месецът, в който
народът се подготвя и за едно друго раждане – Възкресението.
В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее,
изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време хората се лъжат
и изкарват стадата на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си,
праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги. Известно е,
че Марта може лесно да разсмее, но и да разплаче. Наричат я „единственият
женски месец в календара”, но според една приказка месец март някога е бил
мъж. Той си имал две жени: едната – грозна и стара, другата – хубава и млада.
Когато Март гледал първата времето ставало студено и мъгливо, когато
погледнел втората – стопляло се и слънцето грейвало.