Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:30-04-2010
  • Посещения:408
  • Активност:29
  • Възраст: 12
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
  • Ориентация: хетеро
Сега: Чакам адвокатите си...
{досадно} [в чужбина]
  • Nick: Nikita Adams
  • Истинско име: Никита Адамс

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

Цели в живота

Идоли

За себе си

Адрес на моя сайт
Девиз
  • ЖИВЕЙ ДНЕС защото миналото е мъртво а бъдещето неясно
  • Бог никога не ни изпраща изпитания които да не можем да преодолеем

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

” НИКОЙ НЕМОЖЕ ДА ИЗБЕРЕ КАК ДА ЗАПОЧНЕ ЖИВОТА , НО МОЖЕ ДА ИЗБЕРЕ КАК ДА СЕ ИЗПРАВИ СРЕЩУ КРАЯ С КУРАЖ”

Един мъдрец от древни времена
е казал истина една:
“откакто свят светува
човекът нежност и любов жадува.”

Когато те налегне самота
и мислиш си, че свършил е света
знай има лек, лекарство има,
което хората от древни времена
познават, търсят и ценят.

Това лекарство няма го в аптека,
не се намира, като билка в полето
То е безценно и незаменимо,
нека ти подскажа – намира се в сърцето.

Това е ЛЮБОВТА, … но ти не вярваш в нея!



Самота

Тя беше толкова красива —
С черни очи и дълга коса,
Умна и приказлива,
Но винаги се чувстваше сама.

По всяко време беше с усмивка и хората виждаха само това.
Истинската й същност не се опитваха да разкрият и тя беше сама във тълпа.
По природа бе мила и добра.
Всички споделяха проблемите си с нея.

Търсеха разбиране и топлота.
Помагаше им с готовност и щастлива бе от това.
Но никой не виждаше как малко по малко гаснеше тя,
Болна бе от болестта, наречена самота.

Ден след ден посърваше нейната красота,
А слепи бяха хората за нейната тъга.
Продължаваше усмихната да бъде през деня,
Горещи сълзи проливаше, скрита в нощта.

И така започна тя да се крие в тъмнина.
През деня бе изкуствено щастлива,
Лъчите на слънцето за нея бяха решетки,
А мракът бе свобода,

Светлината се превърна в проклятие,
А луната бе символ на радостта.
Лека по лека затвори се в себе си тя,
Светът започваше с вечерта,

Завършваше, когато дойде утринта
С първия лъч омразна светлина.
Живееше в собствения, но измислен свят,
Споделяше всичко с луната,

Обгърната от гъстия мрак
И целуваща се с самотата.
Дяволска бе тази целувка,
Целувка с ангелска красота,

Нежност преливаше от тази милувка,
Но тя беше бягство от реалността.
Не усещаше, а може би не искаше да усети,
Че вървеше бавно, но сигурно към смъртта.

Всеки знае, че дявалите са ангели проклети,
А тя прокле се сама.
И така продължаваше всичко, минаваха дните в очакване на вечерта,
Животът за нея започна да губи смисъл и тя поиска смъртта.

Една нощ незабелязано излезе.
Знаеше къде отива — към нейната скала.
Това бе любимата й място.
Изгледът от нея беше несравнима красота.

Толкова близо бяха звездите,
А от всяка по-ярко блестеше луната,
Вятърът разпиляваше й косите
И тя тръгна към ръба на скалата.

В очите й вече нямаше сълзи,
Искрено щастлива беше сега.
Блестяха разпилените коси,
А от мечтата делеше я крачка една.

Погледна за последно небето,
Усмихна се на нощта,
Пристъпи напред и летейки извика:

„Сбогом, самота!“

Дени Исова

Последни Записи на Стената

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НЕЛИ