Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:14-01-2013
  • Посещения:6400
  • Активност:1900
  • Град: Друго
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
Сега: Радвай се на този момент. Този момент е твоя живот. Омар Хайям
{весело} [някъде]
  • Nick: loli

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

Цели в живота

Цел в живота

МѝслиОт Бис.БГ

За себе си

Адрес на моя сайт

"В душата на ближния не се влиза с кални обуща. Изтривалките тук не помагат." — Станислав Йежи Лец

Албуми

Харесват ми

Автомобил
Ноутбук
Направление
Изпълнител
Филм
Книги
Къде съм бил(а)
Къде искам да отида
Спорт
Животни

Желания

Последни Записи в Блога

картинки 126


„Не се ядосвам за нищо!
Не се ядосвам, когато завали, а нямам чадър!
Не се ядосвам, когато изпусна атвобуса,
защото знам, че след него идва друг!
Не се ядосвам, когато нещо се счупи, защото всичко е поправимо, освен човешкият живот, а и незаменими вещи няма за разлика от хората,
които загубим, има само може би по-нови и по-добри!
Не се ядосвам когато срещна лоши хора – може би те си имат основателна причина да са точно такива точно в момента, в който съм ги срещнала, а всъщност са прекрасни хора за близките си и
истински приятели за някой, който има нужда от тях!
Не се ядосвам за неща които не зависят от мен!
Не се ядосвам, че не мога да променя света около себе си,
защото може би не той има нужда от промяна,
а начинът по който аз гледам на него!
Тогава първо трябва да променя нещо в себе си!
И аз промених – не се ядосвам за нищо!
Животът е твърде кратък, за да го живеем ядосани!“

Марияна Дживтерова
"Само не оставяй нищо да се приближи до теб. Щом допуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи"
Ерих Мария Ремарк
"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…"

Марио де Андраде, "Ценното време на зрелостта"

Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот.
Оскар Уайлд 1856-1900
Портретът на Дориан Грей

Последни Записи на Стената

Снимка

Добро утро,добър ден