Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

За себе си

Адрес на моя сайт

Ще идват други...Ще се мъчат
по мъничко на мене да приличат...
Ще си открадват думички, усмивка...
Дали ще могат блясъка в очите?
Във всяка мене ще откриваш.
А после... ще ти бъде празно.
Защото аз съм огнен пламък -
където парна, не зараства.
Направих си душата от глухарчета-
цъфти във жълто. После прецъфтява.
И не, изобщо не умира -
превръща се във пух. И отлетява.
А ти откривай ме във други.
Ще е кратко.
Да, като мене ще звучат... почти.
Но, знаеш, няма да е същото... изобщо.
И от това, повярвай ми, ще те боли.
caribiana

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Желания

Последни Записи в Блога

БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ
Какво се оплакват българите в чужбина, че не можели да гласуват като хората!? Те ако знаят какво е при нас... Преди 10-ина години бях член на избирателната комисия в моето село. От глупост се съгласих да участвам, заемайки длъжността на листоповдигач в кметските избори – аз съм човекът, който мести хартията от процепа на урната (доста престижен пост). Кандидати са настоящият кмет (досега 5 мандата от 5 различни партии), докторът и един учител. Сутринта отваряме секцията в детската градина с един час закъснение, защото спешно трябваше да пием кафе отвън на приказки. Взимаме книжата – всеки със задачите си (половин час старателно подготвям листа си, който след малко изгубвам). Ето го и първия избирател – бай Добри. Влиза с подаръчен комплект, който е получил на входа от жената на кмета – ракия, овчи суджук, два литра нафта, пакет захар. Носи бюлетината, а председателят на комисията я разгръща, за да провери (както е по закон) дали е попълнена правилно. Гласът е допуснат. Минават още двайсетина човека на същия принцип. Застъпниците на доктора и учителя протестират, но са обвинени в изборна манипулация, подават се жалби срещу тях и са изгонени съвсем справедливо. Пристига кметът. Той има право да гласува с три бюлетини – всеки го знае (после идва отново и гласува още четири пъти - с фалшива лична карта, с личната карта на починалата си баба, с картата за БДЖ на внука си и с образеца закачен пред секцията). Човек вижда несправедливостите, но когато е на държавна работа и останалите са съгласни, просто спира да му пука. Не се оправдавам, а осъзнавам грешката си. Идва докторът. Той е в комбина с кмета и го играе опозиция (естествено гласува за него). Ето го и учителя със семейството си – единствения честен човек от тримата. Виж ти – нямало го в списъка, а той цял живот си е бил тук на село. Все пак синът и жена му успяват да дадат своя вот, като краищата на бюлетините им скришом са маркирани с лютеница. Обед е. Лелята на кмета носи гъсто червено вино, топъл хляб и от овчия суджук. Почва веселба. Секретарката реже мезета връз изборните протоколи, отварят се туршии, хвърчат баници, лее се вино и ракия, играем хоро... Единодушно взимаме решение, че в секцията може да се пуши. Гърми музика от стар касетофон, настава лудница – мъртвопиян гласоподавател се опитва да упражни вота си с половин кюфте, тъпчейки го в урната, полицаят оножда наблюдателка в нужника, председателят на комисията и една членка ма’ат гюбеци в средата на стаята, няколко бабички са изгубили внучетата си в суматохата, а аз бия двама гласуващи цигани, дето по-миналата година излъгаха майка с дървата. Смрачава се и затваряме секцията – какво като има хора пътували по 400 километра, за да гласуват, на тях кой им гледа животните. Отваряме урната, а от там освен бюлетините изпада и онова половин кюфте, малко портокалови обелки, седем фаса и няколко шепи слънчогледови шлюпки. Време е да броим (белязаните бюлетини отиват в коша) – 319 за настоящия кмет (кюфтето го признаваме като действителна бюлетина с глас за кмета), 110 за доктора, 15 недействителни, един за учителя. Всички ме гледат укорително, разбирайки, че този единствен глас е моят, но не казват нищо, за да не им разкривя муцуните. И не се изтъквам – аз също съм виновен за тази пародия. Така е на село – всичко зависи от кмета: ще стигне ли канализацията по някой европроект до теб, ще ти откраднат ли овцете, ще имаш ли осветление, ще назначат ли твой роднина в общината... Без доктор не можеш и не бива да си в лоши отношения с него. Остава клетият учител – опърпан проводник на духовността, сам воин сред пошлостта... Това е България, приятели – лекарите лекуват съвестно само други лекари, полицаите пазят единствено другите полицаи, съдебната система защитава сама себе си, политиците търсят доброто само за своите семейства...
Не всичко обаче е загубено! Надежда има!

Последни Записи на Стената

image-B4B7_4B1E1980.jpg
image-BD48_56233457.gif