Малее! Като козунак – 
мекичка и вкусна! 
А пък аз – нали юнак, 
как да я изпусна! 

Лелее! Просто отведнъж 
като ще я почна! 
Ми какво, не съм ли мъж, 
а пък тя – порочна... 

Оппаа! Брули ме хормон, 
та едва се трае! 
Кешки ако бях мормон, 
ама кой да знае... 

Ихаа! Нема грам назад, 
ще да я капична! 
Че отпреде и отзад – 
виж каква е лична! 

Олее... Както съм самин – 
малко съм за нея. 
Но си струва риск един, 
белким пък успея! 

... 

ttolev

 

Не вярвах, че ще мога да те видя, 
след толкова години без мечти! 
И пак си с прелъстяващата риза! 
Забравих, че си чуждата! Прости! 

А ти дали си... истински щастлива? 
Какво е щастие... не зная? Ин и Ян? 
Бистрото виж отсреща е - не бива, 
за две-три думи да не седнем там! 



Съгласна си! Почакай, осъзнай се! 
Аз може би ще си поръчам... джин! 
Да, глупости... Часът е единайсет! 
А и не пия вече! А ти имаш... син! 

Червена рокля... страшно ти отива! 
Върхът си! И защо да лъжа! Спри! 
Ти просто си смущаващо красива! 
Годините ли! Нещо свършва с три! 



Подпалват в миг очите ти пожари! 
Почувства го! Ей, онзи тип на бара! 
Ще събере ли смелост да припари? 
Пак с номера за пламък... за цигара! 

Защо те срещам винаги след други? 
В кой град си? Казваш... край море... 
И не живееш във “Отчаяни съпруги”? 
За мен ли питаш? Горе-долу! Зле... 

 

Крещи сигнала за дванайсет! Ставам! 
Ще тръгваш! Телефон ли? Не, боли! 
И не плачи! Че трудно се прощавам! 
Сънувам теб! Обичам теб! ... Върви! 

автор Ангел Колев