Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:12-03-2012
  • Посещения:2701
  • Активност:1941
  • Възраст: 53
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
Сега: Какво и трябва на душата ми..един прозорец за да излети.Една ръка погалила крилата и.И мъничко вързопче със мечти
{безгрижно} [без значение]
  • Nick: politaniy

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

Когато в сърцето ти гняв се надига,кажи си наум кротко думата "стига",и вярвай,че пак ще спечели двубоя със лошите мисли, усмивката твоя.Защото макар да е жилаво злото, в човека все пак побеждава доброто.

Девиз
  • Когато посегнеш към звездите, сигурно няма да достигнеш някоя, но и няма да напълниш ръката си с кал. Лео Бърнет
  • Имаме една чаша живот,можем да я изпием,можем да я излеем,може да я оставим да изветрее.....сам решаваш,но....втора няма да ти налеят!!!

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Желания

Последни Записи в Блога

няма-заглавие:-1441525441
"Един няма да разбере как ухае розата. Друг от горчиви билки мед ще направи. Ако дадеш на някой хляб - завинаги ще те запомни. За друг живота си да пожертваш - няма да разбере."
Омар Хайя
притча-за-гнева-на-съпругата
Мъж и жена били женени повече от 60 години. Споделяли всичко.
Нямали тайни един от друг освен една кутия за обувки, която жената държала в стаичката си.
Тя била предупредила мъжа си никога да не пита за какво е тази кутия. През всичките години съвместен живот мъжът изобщо не мислел за кутията, но ето, че един ден жена му се разболяла тежко и според доктора нямала шанс да оздравее.
За да не отнесе любимата му жена тайната си в гроба, мъжът свалил
кутията и я занесъл до леглото на съпругата си.Тя също смятала, че е време да му покаже какво има вътре. Когато я отворил, той видял в нея две плетени кукли и 95 хиляди лева. Попитал я какво значи това.
–Когато се оженихме, – отговорила жената, баба ми каза, че тайната на щастливия брак е да не се караме.
Посъветва ме, когато ти се ядосам, да си премълча и да оплета една кукла. Старецът се развълнувал и едва успял да преглътне сълзите си.
В кутията имало само две кукли.
Значи тя му е била ядосана само два пъти през всичките години съвместен живот.
Изпълнило го огромно щастие.
–Скъпа! – попитал мъжът, това обяснява куклите, но откъде са се взели всичките тези пари?
–О, това са парите, които спечелих от продажбата на куклите.
приказка-за-прошката
Веднъж в училище, една учителка решила да подискутира със своите ученици темата за човешките взаимоотношения. Всеки споделял своите мисли, изказали се най-различни мнения - едни се подкрепяли, други се допълвали, трети си противоречали. Накрая учителката направила едно предложение на децата:
- Отправям ви едно предизвикателство – казала им тя. - Вие самите да направите един експеримент, който ще ви даде незабравим житейски урок. Приемате ли?
На учениците им станало интересно и всички единодушно закимали в знак на съгласие.
- Обещавате ли обаче, да изпълнявате безпрекословно всичко, което ви кажа оттук нататък? И да не се отказвате по средата на експеримента?
Когато учениците и тук отговорили утвърдително, учителката казала:
- Искам утре всеки от вас, идвайки на училище, да донесе по една торба с картофи. Това ви е първата задача.
Децата се спогледали недоумяващо и започнали да задават въпроси, но учителката отговорила, че сега повече нищо няма да им издаде.На следващата сутрин всички ученици от класа носели по една голяма торба с картофи. Като ги видяла, учителката се усмихнала:
- Виждам нетърпението и любопитството в очите ви, затова минавам направо на въпроса. Вземете сега чувалчетата с картофи и ги сложете пред вас на чиновете. Аз сега ще ви раздам по една празна чанта. А от вас искам следното: да се замислите и да си спомните имената на всички хора, на които поради някаква причина сте отказали да простите за нещо, което са ви причинили. За всеки такъв човек, за който се сетите, вземете по един картоф от вашата торба, издълбайте името на този човек върху кората на картофа и го пуснете в празната чанта. Хайде направете го...
И учениците се захванали да изпълняват заръките. Те усърдно прехвърляли картофи от едната чанта в другата, надписвайки на тях имената на хора, които са оставили трайни негативни спомени в тяхното съзнание. В края на часа в чантите на някои от децата имало по 4-5 картофа, но имало и такива, които били пълни почти догоре...
Учениците отправили отново въпросителни погледи към учителката, питайки я какво ще следва сега. А тя отвърнала:
- През следващата една седмица, където и да ходите, каквото и да правите, вие трябва да носите със себе си вашата торба с картофи. През деня - на училище, после вкъщи, на срещи с приятели, дори когато си лягате вечер, тя пак трябва да е неотлъчно до вас...
Един по един се изнизали дните на седмицата. Но още с влизането на учителката в клас, учениците които стриктно били изпълнили препоръките й, започнали да се оплакват:
- Много ми е трудно да мъкна навсякъде със себе си толкова тежка торба...
- Тия картофи вече започнаха да миришат, от където и да мина, хората ме гледат странно и шушукат зад гърба ми...
- Изморихме се вече, а и ни писна от това...
- Така и не разбрахме каква беше поуката от този “експеримент”...
Учителката се усмихнала:
- Целта на този опит беше да ви покаже, че отказвайки да простим, ние всъщност наказваме най-вече себе си. Сами обричаме душата си да носи такъв тежък товар и така се самоизмъчваме. Мислим си, че прощавайки, ние отстъпваме пред този, който по някакъв начин ни е наранил. А всъщност истината е, че с ПРОШКАТА ние правим добро на самите СЕБЕ СИ...

Последни Записи на Стената