Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:23-02-2010
  • Посещения:4978
  • Активност:2250
  • Възраст: 54
  • Град: София
  • СтранаБългария
  • Ориентация: хетеро
Сега: Днес е Черешова задушница.За всички наши близки,които не са сред нас - ПОКЛОН!!!Липсвате ни и Ви обичаме!!!
{безгрижно} [без значение]
  • Nick: росица георгиева
  • Истинско име: rosica georgieva

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

    E-mail: r.p.georgieva@gmail.com

Приятели

Цели в живота

За себе си

Адрес на моя сайт

времененОт Бис.БГ

Девиз
  • живей така както ти харесва

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Автомобил
мерцедес
Парфюми
нежни
Облекло
спортно-елегантно
Обувки
удобни
Храна
домашна
Заведения
уютни

Желания

Последни Записи в Блога



Един ден, когато моите деца ще са достатъчно пораснали за да разберат мотивите за решенията на един родител, ще им кажа това, което моите „лоши“ родители ми казваха :
Обичах те достатъчно за да те питам къде отиваш, с кого и в колко часа ще се прибереш вкъщи.
Обичах те достатъчно за да не казвам нищо и да те оставя сам да разбереш, че новият ти приятел е просто един позьор.
Обичах те достатъчно за да те накарам да пестиш за да си купиш колело, макар и да имахме пари да ти го купим.
Обичах те достатъчно, че да стоя два часа, без да помръдна, права до вратата на твоята стая докато я чистиш и подреждаш, нещо, което по принцип се прави за 15 мин.
Обичах те достатъчно, че да те оставя да видиш яда, разочарованието и сълзите в очите ми. Децата трябва да разберат, че техните родители не са идеални.
Обичах те достатъчно, че да те накарам да си платиш дъвката, която беше взел и да кажеш на продавачката : “ Вчера я откраднах и сега искам да си я платя“.
Обичах те достатъчно за да те оставя да си понесеш отговорността за действията ти, даже когато последиците бяха жестоки и сърцето ми се късаше за теб. Но най-вече те обичах когато казвах НЕ и знаех, че ме мразиш за това. Това бяха най-трудните битки. Щастлива съм, че съм ги спечелила, защото всъщност, ти си този, който печели от това.
И един ден, когато твоите деца пораснат достатъчно , за да разберат причината за твоето поведение, ти ще им кажеш :
Когато другите деца ядяха десерти на закуска, аз трябваше да ям овесена каша, палачинки, яйца и препечени филийки.
Когато другите имаха Pepsi и хамбургери на обяд, аз трябваше да ям месо, зеленчуци и плодове. Предполагам можете да се сетите, че майка ми готвеше за вечеря.
Моите родители искаха да знаят къде съм по всяко време. Все едно бях затворник! Те искаха да знаят кои са моите приятели и какво правя с тях. Ако отивах някъде за 1 час, трябваше да съм в къщи след 1 час.
Беше ме срам да го призная, но моите родители посмяваха да тръгнат срещу закона за да ме научат да работя. Заставяха ме да работя. Аз миех съдовете, оправях леглото си (какъв кошмар!), научих се да готвя, да чистя с прахосмукачка, да пера, да изхвърлям боклука и още много други жестоки задачи. Мисля, че вместо да спят, родителите ми се чудеха по цели нощи какво още да ме накарат да свърша.
Караха ме винаги да казвам истината, цялата истина и само истината. Когато бях в пубертета, можеха да отгатнат всяка моя мисъл. Колко беше труден животът ми! Родителите ми настояваха да се срещнат с приятелите ми, изискваха те да дойдат на вратата, а не да свирят и да чакат в колата. Другите можеха да имат гаджета от 12 или 13 – годишни; моите родители искаха аз да чакам до 16.
Заради моите родители, аз не натрупах „опит“. Никога не ме задържаха за кражба, вандализъм или каквото и да е друго престъпление. За това са виновни моите родители.
Сега, когато напуснах къщата, аз съм честен, почтен и възпитан човек. Правя най-доброто, на което съм способен за да бъда „лош“ родител, каквито бяха моите.
Мисля, че проблемът на целият свят днес е, че няма достатъчно „лоши“ родители....
Благодаря на всички родители, които ни научиха да бъдем такива „лоши“ добри хора.

Последни Записи на Стената

Прекрасен и хубав ден от мен!
Извини ме ,приятелче,ще влизам рядко тук и ти благодаря,че не ме забрави!