Баба Марта днес разнася
пълна кошница с цветя,
и на всеки на ръката връзва някаква мечта.
С пожелание за здраве, радост
и много сбъднати мечти!
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

„Имало едно време...”. Не, това не е приказка. Сега обаче, ако имаме нужда от приказка, нека измислим такава: Имало едно време една вълшебна пещера, която събирала в себе си скъпоценните съкровища на целия свят. Дълбоко в мрака на земята, където никога не влизал слънчев лъч, греели кристали с цветовете на дъгата. Наричали ги „сълзите на земята“. Те се раждали в нея и оставали в недрата и, докато някой не ги откриел. Нямало път до пещерата, достъпът до нея бил неизвестен, труден и тежък. Който успеел да я намери, сам се променял – никога не се връщал, оставайки там навеки, сам превърнат в камък, запленен до забрава от блясъка на скъпоценните камъни.....
Скъпоценностите са в основата на много приказни истории, обагрени с мистика, приключения, не рядко и кръв. Думата „кристал“ предизвиква различни асоциации: красота, власт, влияние, богатство, приказност... Има скъпоценности, забулени в тайни, за които са предавани легенди, свързани с проклятия и обреченост. Всичко това е част от историята на мистичните свойства на камъните и тяхното влияние върху хората, които са ги притежавали. Както казват мъдреците, един камък е толкова ценен, колкото някой е готов да даде за него.
Има камъни, които струват скъпо, въпреки, че не са част от Голямата четворка, най- ценните кристали - диаманти, рубините, сапфири и смарагди. Но цената им не се измерва само с пари. Стойността им се измерва и с тяхната рядкост, иначе казано доколко често се срещат в природата. Например великолепния Сонора Сънрайз от Мексико, за който има държавна квота за добив, Орфеевият ахат от Родопите – известен и високо ценен от колекционерите в цял свят, Ларимар от Доминиканската република и др. Всички те притежаващи магическа, уникалната красота, която може да бъде добита ограничено и само на едно единствено място в света.
Освен тях, обаче, има още много други интересни и редки камъни. Полускъпоценните камъни също имат своето достойно място. Доста по-достъпни като цена от скъпоценните, с невероятни багри, те са вдъхновение за изработка на великолепни бижута. "Нови екземляри" се откриват и днес по време на геологически експедиции, изучават се техните състави и структура, за да могат да се класифицират и да се добавят към голямото семейство на съкровищата на Земята.
За лечебните свойства на камъните се е говорило много. Доколко това е така, мисля, че тук всеки има свое лично отношение, а вярата обикновено само ни помага. В древните култури, освен декоративното им значение, носенето на камъни с лечебна цел е било широко разпространено. Кристалите, използвани днес притежават същата сила, затова бижутата, изработени с тях се избират не само по външна привлекателност. Носени от вас, те могат да увеличат енергията ви, да пречистят пространството или да успокояват. Специалистите по фън-шуй също използват естествени камъни, които със своята положителна енергия коригират негативните влияния от заобикалящата ни среда, внасят равновесие и хармония в живота. Внимателно разположени, естествените кристали могат да променят живота ви, като част от хубава приказка.
Кристалите са ДНК-то на земята, запис на формиралите я мощни сили и химически отпечатък на еволюцията. Те са уникални. Изградени са от атоми, подредени в кристална решетка, която абсорбира, фокусира и излъчва енергия. Кристалът в действителност не е неподвижен, а е кипяща молекулярна маса, която вибрира с определена честота. Влиянието на камъните е винаги положително, защото те носят носят силата и енергията на сътворението си. Един и същ кристал може да се появи с различен облик и цвят, също така може да е известен и с различни имена. Химичните елементи, които го изграждат определят оцветяването, а примесите го правят характерен. Голям брой кристали са формирани от един минерал, но има и такива, които са комбинация от различни минерали, защото процесът на кристализация е протекъл различно. Някои камъни са се образували под влияние на чудовищни температури и огромно налягане в недрата на планетата, други са се образували в кухини дълбоко в земята, трети са отложени на пластове, четвърти се наричат „натечи“ защото са се утаявали капка по капка в продължение на милиарди години.
И така зад едно малко бижу на витрината понякога се крие многомилионна история, която може да промени живота ни, по начина, по който самият кристал се е променил – бавно и сигурно.
И все пак, как да изберем своето бижу? Не се колебайте! Когато избирате кристал, доверете се на интуицията си. Не вие избирате кристала, той избира вас...
Ирена Ганчева- Сайт-http://irenagancheva­art.com/

източник- http://www.hera.bg/s.php?n=2681

На тази планета има една велика истина , независимо кой си и с какво се занимаваш щом много силно желаеш нещо,това означава, че желанието ти се е родило в душата на Вселената и то е твоята Мисия на Земята.
Човек винаги притежава възможността да осъществи мечтите си!"

Паулу Куелю

http://f01.bis.bulcdn.net/fsh/a/b/7/c/b/56753/a­lbums/8/e/e/53744/7/b/0/3­925397.gif?v=0
http://f01.bis.bulcdn.net/fsh/a/b/7/c/b/56753/a­lbums/e/a/a/31515/f/3/a/3­038492.jpg?v=0
http://f01.bis.bulcdn.net/fsh/a/b/7/c/b/56753/a­lbums/b/0/6/28002/6/6/b/2­800744.jpg?v=0

Притча за пеперудата



Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.