***************** Прехапват слънцата устните си,облизват снощните целувки и палят цигара , изтегнали греха си в скута на времето... Прехапват ги,ала се уморяват сетне,разпускат косите си и хуква спомена далече,ни да го догониш,ни да го върнеш...А тя ,тя все помни. Крачи по стъклата боса...до следващата нощ,отново...А понечи ли спомена да избяга,приковава го с целувка,улавя го с дъха си...и рисува пожари ...по себе си...в себе си ...И няма страници,самата тя е страница . И врязва миналото по плътта си...Белезите носи под туптящата вена...И помни. Не убива,възкресява спомените. За да знае от къде идва...И после може да тръгне на всякъде...Бездомието й е дом.И се страхува само от себе си...... Ренета-Елизабет Бакалова

Навсякъде по тялото ми лепнеше
сладникавата радост на езика ти.
Звездите бяха луди голи грешници.
...Лианно по луната се увиваха...

Измисляше ме с пръсти. Безпогрешни.
И ставах съвършена. Мокра. Пясъчна.
Скалите бяха твърди като лешници.
А устните ми шепнеха от... крясъци.

Треперех като пламъче на свещ-
нахъсано достигаш до бедрата ми.
И ставах твоя дива лятна вещица.
Болеше...твърдостта на сетивата.

Постигаше ме, но не ми се бягаше.
Горещо е навън. Отвътре - топло.
Вълните тихо мъркаха полягащи,
а вятърът приличаше на котка...

Павлина Йосева

В очакване преди срещата на живо

Много,много здрави,добри,щастливи,късметлии да сте!Да намирате повече смисъл в дните си и да ги правите прекрасни за тези около вас!
В тази коледна нощ, изпълнена с много топлина,уют и приятни емоции ви пожелавам:
любов, за да изпълва сърцето,
приятели, за да има на кой да се доверите,
здраве, за да можете да бъдете истински щастливи!
ЧЕСТИТА КОЛЕДА,ПРИЯТЕЛИ!!!

Измислих те. (Без право на отричане.)
Нарекох те на всички пълнолуния
Покръстих те в жарава. За обичане.
А ти бе само огън - за погубване.

Не съжалявах. Просто те целувах.
А после ме оплакаха звездите.
Но аз не спирах. Жарко ти танцувах.
И нещо ти нашепваха косите.

Не ги докосна ( само ги отряза)
С усмивката на тъмните палачи.
Те падаха...красиво. Но безгласно.
( и с писък те кълнеше даже здрача)

Не знаеше. Не можеше да знае.
Поиска черните коси...за спомен
От дъжд и пепел тихо те изваях.
Но си останах...дяволски виновна.

Измислих те ( без право на отричане)
Но те измислих...и без шепа вяра.
Не огън. А присъда за обичане.
В която нямах сили...да повярвам.

Ренета Бакалова