Виртуално обичаме.
Виртуално, понякога мразим.
Виртуално се срещаме.
Виртуално си даваме път....
Виртуални раздели.
Виртуални надежди отново.
Виртуално е уж...
А, душите реално болят.
Виртуално очакване.
Сред едно виртуално пространство.
И реално безсъние.
След бездушно прострелян момент.
Радостта е пронизана...
И си казваш – Напразно...
Напразно...
Отбелязваш решително –
вече край - с виртуалния плен.
С чаша чай в утринта
пред екрана се взираш отново...
Лична страница.
Елмаз, Сибир, Фейсбук...скайп...
Нов абонат
Зачервени клепачи...
Мотивация с твърда основа.
Екстрасистулен старт –
Във реалния ден.

ЦЕННОТО ВРЕМЕ НА ЗРЕЛОСТТА

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥­♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥

Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥­♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥­♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥­♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Няма много лакомства в пакета...
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥­♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго- човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥­♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥­♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥­♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурна съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изяла.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥­♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?

Дами и господа,
Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота сте бъдат неща които никога на са ви идвали наум.
Всеки ден правете нещо което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора които са безсърдечни към вашата.
Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота.
Най–интересните хора, които познавам са знаели на 22 год. какво искат от живота. Някой от най–интересните на 40 год. все още не знаят.
Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват когато си отидат.
Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате.
Може би сте се разведете на 40 год., може би ще празнувате 75 год. сватба.
Каквото и да стане не си поздравявайте или самообвинявайте твърде много.
Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всеки друг.
Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога сте притежавате.
Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете.
Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.
Опознайте родителите си. Някои ден те ще си отидат завинаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най–добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най–голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.
Разберете че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, чи когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.
Радвайте се на силата и красотта на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега. Повярвайте ми след 20 год. Като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И въщност изобщо не сте били дебели.

Виждам лицата ви дори и през маските, които сте сложили върху тях, играещи ролите на хора,които никога няма да бъдете. Искате да сте гангстери, но си оставате актьори и то аматьори...