Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:19-10-2010
  • Посещения:162
  • Активност:45
  • Възраст: 62
  • СтранаБългария
Сега: Гот ми е... Вече съм в Бис.БГ! :)
{готино} [някъде]
  • Nick: Радка

Настроение

Не е определено.

Плейлист

Отвори в нов прозорец
Не са качени MP3 файлове, Качи

За връзка

Приятели

Цели в живота

За себе си

Адрес на моя сайт

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

тази-сутринтази-сутрин

 


 


Навън облаците се сгъстяваха все повече и уплътняваха синия си цвят. В момента, в който оловно сивото небе се сниши досами балкона ни, първата вълна на ураганния вятър засили ланшния пепел в лицето ми. Пепелта светкавично направи място на първите капки дъжд, които се забиха като пирони по блузата и панталона ми, с които щях да ходя на работа. Дори не успях да реагирам, защото миг по-късно светът беше дъждовна пелерина, блестяща вертикална повърхност, изливаща се от много ниско.


 


 "Така ли?!?", казах си аз - "Ще ме блъскаш с пепел и ще ме замерваш с капки вода?!"   ....... "Ооооо, почакай, ветре! Не спирай и ти, хало! Ще ви покажа, че сте всъщност сте най-желаното ми изживяване последните 24 часа!" 


 


 Навих крачолите на панталона до коляно, сложих ниските сандалите, метнах раницата на гръб, бучнах слушалките на плеъра в ушите и покрих всичко с дебелия си дъждобран - едно голямо зелено чудовище с гърбица (от раницата)!


 


 "Чао!" на децата и мъжа ми и....... напред с Pandemic право в хлъзгавата прегръдка на бурята..... Ще ходя пеша до метрото, ако и до колене да ми се наложи да газя! Още пред входа ме очакваше огромна мътна локва. Смело минах баш през нея, така или иначе очакването ми беше да съм при станцията на градското влакче вир-вода.  Следваха, втората, третата, ентата локва коя от коя по-привлекателни и пълни с белезникаво кафява вода. Ала когато съзрях дъждовните реки по алеите на парка, бягащи неудържимо към шахтите, не издържах..... събух сандалите  и право в небесната вода, миеща асфалта, по който преди половин час тичах.... Невероятно удоволствие, успокояващо равновесие, душевна наслада...... Как ми се щеше и децата да са с мен и заедно да шляпаме.... Нямаше много хора из парка, то даже извъобще нямаше. Да не говорим пък за някой с офис облекло - бос с обувки в ръка и разпръскващ с ходилата си локви и дъждовни вади....... Красота......    


 


 



 Текстът горе е просто...... една кратка 15-минутна емоция, далеч от политика, икономика, роботика, енергетика, простотитика и елементаритика....... просто така.... за да удовлетвори лудостта ми!



 

цветът-на-мишките--

Работя...макар,че ми е смешно да кажа научен работник.Никога не съм го приемал – работник плюс наука.Ама то по едно време беше пълно с такива – политически работници,криминални работници...А съм и биолог – работя в научна лаборатория.Та един ден ни сюрпризираха с генерален ремонт.Шефът вика:”За седмица обещаха да свършат,затова се съгласих.”Това преместихме,онова...Обаче белите мишки,дето са за опитите,никой не ги иска.Какво да правя-взех ги у дома.
Жената веднага се качи на масата и заяви:
- Или ги махай,или се изнасям аз !
Таня,петгодишната ми дъщеря обаче бе във възторг.Заряза всякъкви играчки и все край тях.Какво ли не ги прави – къпа ги,приспива ги,загъва ги,манджи им вари...Един ден чак ги боядиса с водните си боички.
Майсторите изпълниха обещанието си – след седмица се нанесохме обратно – върнах мишките.Жената почерпи с шампанско по този случай,а Таня рева...
След повече от месец срещам в асансьора комшията Киро – абе,накратко казано,една пиянка.С него имаме обща тераса и затова ща не ща поддържам някакви социални контакти.Обаче сега го гледам – кукуряк.Пет следобед,а той още трезвен.
- Вече не пия – стеснително казва той.
- Много хубаво – смутолявам аз.
- Докъде стигнах – оживява се той – Миналият месец по обяд се натиках.Излизам на
терасата и – ужас! – гледам по перваза на вашия прозорец ходи мишка.Червена!После се появи друга – зелена!И трета – виолетова!Представяш ли си,комшу – виолетова мишка!...Отърчах в болницата...Докторът ме изгледа загрижено и вика:”Откога ти викам да спреш пиенето.”И на,спрях го – вече месец и кусур не съм кусвал капчица....И съм добре – няма мишки.Ни зелени,ни виолетови...”
от "4х100 с шопска салата"на Андрея Илиев
http://hanko.hit.bg/

Последни Записи на Стената