Когато вали и се чyвстваш самотен, Когато болката гори и пари в твоите гърди, Когато като леден нож разкъсва те от вътре и ти идва да крещиш, Когато вместо туй ти плачеш и несвързано мълвиш. Когато няма на кого да се обадиш и няма с кой да споделиш, Когато мислиш, че ще се побъркаш и търсиш сламка, за която да се заловиш. Когато от проблемите се чувстваш смачкан и в спомените искаш да се потопиш, Когато гласът ти е като в пустиня и никой няма да те чуе дори и да крещиш. Когато във вечния си сън искаш да се унесеш и да заспиш, Но най-накрая ставаш и знаеш, че ще продължиш. Когато знаеш, че ще трябва мъката си да преодолееш и огъня във себе си да изгасиш. Когато знаеш, че огънят ще тлее и скоро пак ще се наложи в сълзи ти да го гасиш Когато знаеш, че ще трябва зъби пак да стиснеш и на болката да устоиш. Тогава ти разбираш, че НАДЕЖДАТА ти те крепи И няма да те изостави ако не я оставиш ти!