Говори ми се...
С теб ми се говори,
а знаеш, че обичам да мълча.
Но тази нощ е толкова разголена
и тихото ранява и плътта.
Секундите са сграбчили небето ми,
под него - обетована земя,
крещят за помощ даже ветровете ми
и суша е целунала пръстта.
Навсякъде потънало е в мрак,
живота е борба на пресекулки,
но само ти познаваш този свят -
със теб ми се говори - без преструвки.
Не мога да издам и звук дори
от крясъците дето вътре в мене
не млъкват - Боже, опази
и полудявам някак си без време.
Но само ти държал си със ръце -
небето ми преди да се продъни
обличал си сърцето ми с' сърце
и тихо сме се топлили без думи.
Говори ми се...
С теб ми се говори
/ навярно имам нужда от любов /
като слепци - със пръсти да се любим -
навярно имам нужда от Живот.

Маргало

.....

НАЗДРАВЕ КЕЛНЕР

Не тръгвай, келнер. Даже поседни.
Седни и гледай колко я обичам.
Бутилка вино после донеси.
Вземи си чаша.
Ти си симпатичен.
Наздраве! Нищо, че е само пет.
Разменяме усмивки и прегръдки.
Не тръгвай, келнер. Аз съм ти късмет.
Учи се на любов със всяка глътка.
А после още вино донеси.
Червено като кръв, от страст горчиво.
Виж, келнер, гледай, нейните коси
на дланите ми толкова отиват.
Докато галят, тя мълчи. Мълчи.
Мълчанието нежност подражава.
Наздраве, келнер.
Пий и се учи.
Пък с другото какво ще да става…

Добромир Банев