След мен ще имаш хиляди жени.
Ще изживееш хиляди любови.
Но нещо в погледа ти ще тежи.
Ще ти горчи като отрова...
И всяка следваща обичана жена
все повече на мен ще заприличва...
Накрая всички ще се слеят във една -
обичано и незабравено момиче..
Понякога дори ще ти се струва,
че някоя жена на мен ухае...
Ще ме мечтаеш и ще ме сънуваш!
Ще ме копнееш и ще ме желаеш!
Дори да имаш хиляди жени...
и да гориш във хиляди любови...
във техните усмивки и очи
ще търсиш мен - отново... и отново...

Ваня Статева

Има мигове пълни с очи.
Има мигове толкова топли.
Има мигове, като лъчи.
Има мигове празни, сиротни.
Има мигове – през глава.
Има мигове зверски красиви.
Има мигове на лъжа.
Има мигове много щастливи.
Има мигове, като море.
Има мигове лесни и прости.
Има мигове – синьо небе.
Има мигове грозни и пошли.
Има мигове давещи с кал.
Има мигове парещи вопли.
Има мигове – пълна печал.
Има мигове раждащи нощи.
Има мигове на предел.
Има мигове с вик и причина.
Има мигове, като орел.
Има мигове – грозна картина.
Има мигове на Живот.
Има мигове пълни с безбрежност.
Има мигове, като хобот.
Има мигове на надежда.
Има мигове режещи с нож.
Има мигове в страст полудели.
Има мигове пълни с народ.
Има мигове – пусти и вели.
Има мигове с благослов.
Има мигове на признание.
Има мигове пълни с Любов!
Тия мигове с Теб са призвание.
Маргало

Смей се често, приятелю! Много! И на всички раздавай цветя. Не поглеждай живота си строго! Ето виж го! Пак отлетя… Ти намирай доброто у всеки. На фалшиво приятелство. Край... През калта си прокарвай пътеки. И минавай! И дръж се докрай! Остави на света си доброто. Някои казват-"Хвърли го в море!" За вълните си плаче горкото, от добро се препълни.Реве... И посаждай дървета и храсти! Яж! Моли се! Обичай! Живей! Ти денят посрещай със "Здрасти" Вечерта помоли се и пей. Дишай леко! Недей се огъва! Всяко вдишване прави те цял. И ако в теб се съдбата препъва, ти живееш…По-точно...живял… Красимир Димитров

Онази плаха влюбена жена,
която пуши с часове отсреща,
навярно има чувство за вина -
пропуснала е някого и нещо.
Съмненията. Тихата печал.
Дъждът. Тя пуши, втренчена и мокра,
забравила дори, че има шал.
Дъждът попива в синята ѝ рокля.
Тя стиска във ръката си кибрит.
Кибритът вече няма да запали.
Привлича погледа като магнит,
но да ми кимне със глава - едва ли.
Тя просто пуши дълго и сама,
на никого за нищичко не пречи.
Онази плаха влюбена жена,
пропуснала мига за малко вечност.


Добромир Банев

Когато ти е тъжно, когато си сама,
когато черна буца в гърдите се е спряла.
Вземи си огледало. С усмивка. Без вина.
Повтаряй безконечно:"Душата ми е бяла!"
Когато облак тъмен запушил е небето.
Когато дъжд от сълзи в сърцето ти вали.
Огледай се! Открий се в дружеска ръка
протегната към тебе и с обич приеми я!
Животът е магия, вълшебна е река.
Стани умел кормчия на лодката съдбовна.
Така ще превъзмогнеш високата скала,
а вярата че ангел си... е избор. Свобода.

Таня Мезева