* * *

В цъфтежа е целта.

Когато със своя разум слаб и смътен

цветенце някое съгледаш и бегло го разгледаш пътем -

 ти ролята не подозираш на тази мъничка подробност - 

 в това сияйно сложно дело – на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш навреме и да не измръзнеш –

със червея и зноя да се бориш – от вятъра да се изплъзнеш –

да не измамиш мъдрата природа, като се трудиш неуморно:

да бъдеш цвете е дълбока отговорност.

Също Никой? Вече сме двамина значи.

Но не казвай! Ще ни сочат с пръста всички минувачи.

Как е скучно да си Някой!

Като жаба чак до мрак —

името си да повтаряш

пред възторжен Жабуняк!