Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:07-02-2014
  • Посещения:244
  • Активност:546
  • СтранаБългария
  • Пол: 1
  • Ориентация: 1
Сега: Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време. Демокрит
{вдъхновено} [на улицата]
  • Nick: Лори Лейн
  • Истинско име: 1

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

Цели в живота

Цел в живота

1

1

1

За себе си

Адрес на моя сайт

1

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Автомобил
1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1
Телефони
1 1 1
MP3-плеър
1 1 1
Ноутбук
1 1 1
Фирма
1
Парфюми
1
Облекло
1 1
Обувки
1
Стил
1
Направление
1
Изпълнител
1 1 1 1
Хит
1 1 1 1 1 1 1 1
Артист
1
Филм
1
Книги
1
Храна
1 1
Напитки
1
Заведения
1
Къде съм бил(а)
1
Къде искам да отида
1
Спорт
1 1
Животни
1

Последни Записи в Блога

Обикновено хората се занимават повече с чуждия живот ,вместо да вникнат в собствения си.
Така става,когато няма какво да кажат.

Аз съм интроверт. Нямам проблем с това, харесвам се такава, каквато съм. Но хората наоколо винаги държат да ми напомнят, че съм различна. Питат ме: „Защо си такава? Защо правиш това така, а не еди си как? Защо не обичаш да правиш това или онова? “ и аз се опитвам да им обясня. Обяснявам, че хората на този свят са различни, един с друг не си приличат. Че на един му харесва едно, на друг – друго и би било най-добре да се уважаваме един друг, заедно с различията и изборите си. Да сме по-толерантни. Да приемаме, че ние сме еди си какви, но човекът срещу нас е различен и това си е съвсем ок. Само че не... В отговор получавам учудена физиономия, съчувствено-подигравателн­а. Или просто игнориране – „Тя не е една от нас“.
Аз съм интроверт. Не говоря много, особено в компания на много говорещи хора – никога няма да прекъсна някой, за да взема думата. Не обичам шумни места, обичам спокойствието и тишината. Обичам да се разхождам сред природата. Обичам да работя, да правя нещо полезно. Не обичам да седна на кафе с някой и да си губим времето в безсмислени приказки. Разбира се, правя го понякога, но ако това ми е ежедневието, бих се побъркала. Рядко си намирам приятели и компании, с които да ми е приятно и съответно на които да им е приятно с мен. Обикновено критериите за сближаване с някой са: „Да, тя е голяма купонджийка, много е готина. “ А ако не си купонджия? Ако не си весел и забавен? Тогава те отбягват, не те искат. Не са ли по-важни едни други качества – добър човек ли си, искрен, отговорен, приятел, на когото може да се разчита...? Не – важното е да се забавляваме заедно, аху-ихи, и ако не ни е забавно с теб – не те искаме. Добре, и аз не бих се натрапвала там, където не ме искат. И самичка ми е ок.
Какъв е животът на един интроверт? Какви са пътищата? 1. Оставаш себе си и ти е трудно да си намериш гадже, приятели и работа, защото никой не харесва замислени и спокойни хора. 2. Опитваш се да се промениш, за да се „впишеш“. Опитах отначало, насилвах се да правя неща, които не са ми присъщи, защото все пак живеем в общество, не сме вълци-единаци. Но няма как да се превърнеш в коренно различен човек. Пак същите тези хора се появяват, за да те игнорират и да ти покажат, че ти все още си много различен от тях.
За трето решение не се сещам. А така би ми се искало да го има. Да си останеш такъв, какъвто си и хората да те приемат такъв. Мъчно ми е, че не е достатъчно да съм си просто аз.
Все пак за да не се създаде грешна представа за мен, да уточня. Не ми липсва мъжко внимание, даже напротив. Отделям много грижи за външния си вид, важно ми е да изглеждам добре. Мъжете ме харесват и не липсват кандидати, но обикновено ги интересува само едно нещо. Не говоря за това... Говоря за сериозна връзка, в която да усещаш, че другият те приема и разбира такъв, какъвто си. Не е лесно да разбереш интроверт. Друго, имам хубава работа. Свързана е с пътувания по света, изкарвам добри пари. Хората оценяват това, което правя. С една дума, не стоя пред компютъра, оплаквайки се от живота, без да опитам да променя нещо. На пръв поглед животът ми е супер. Но не се чувствам супер. Не знам дори какво искам – съчувствие, отговор, някой да ми каже, че не съм единствената, която се чувства така. Просто искам да си го кажа, защото ми тежи.

От нета
И кой ги знае
отде се взимат...
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.

Миряна Башева

И какво стана...Наглост...До къде щяла да стигне...До където й позволите мили дами.
Изтриване на коментари...Олеле...
Мразим някой да си заключват темите...И аз мразим.
Дали си сив или цветен зависи от това с какви хора общуваш.
На кой колко си позволил да се доближи до теб...
За тези които не ме познават съм сива, даже клоня към черно...
А за онези ,които ме обичкат съм си пъстроцветна ...

Последни Записи на Стената

1862317-bigthumbnail.jpg