Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:24-04-2014
  • Посещения:1550
  • Активност:1760
  • Град:
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
Сега:
{весело} [без значение]
  • Nick: ralica

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

Идоли

За себе си

Адрес на моя сайт

Албуми

Харесват ми

Автомобил
686868От Бис.БГ

Последни Записи в Блога

Тетрадка с разноцветни листи
душата ми прелиства.

И ето, че потъва в спомени,
оцветени
в розово.
От тях наднича
весело момиче,
лудо влюбено в живота,
наивно вярващо в доброто.

Сини листи, душата ми прелиства.
Напира волен смях.
Редят се ведри мисли. Смели обещания.
Вричане в любов и светли заклинания
на юноши,
повярвали
в безбрежно синьото небе над тях.

Червени листи, душата ми прелиства.
Пурпурно-червени,
почти изпепелени
от огъня на споделената любов.
И от пожара на съмнението,
внезапно лумнал,
през онази бяла нощ.

Бели листи, душата ми прелиства.
Пречистена, достигнала светло помирение
след възхода и падението.
Щастлива, че при всяко горение,
почти винаги остава,
сред многото пепел,
и малко – жарава!
Слязох от борда, преди да реша,
моите стъпки ли чакаше кеят,
в час, в който облаците розовеят,
в който съм с пролетно-луда душа.

Нежност на хората как да внуша?
В лошото лесно променя се нравът.
Думите гаснат и изпепеляват
мойта,узряла от болки, душа.

Мрака с мълчание ще заглуша.
Ленски от ревност към мене ли стреля?
Всичко ще срещна – дори на постеля –
с есенна и помъдряла душа.

Памет и чувства тъмнеят. Теша
с вино неукротените вени.
В буйство сменила вината си, стене,
гърчи се моята зимна душа.

Как ли сред грешници да не греша? –
вятъра, месеца, слънцето питам.
И на кръвта си студения ритъм
топля с угаснала вече душа.
Кърпя на живота съдраните ризи –
крачка по крачка, ден след ден,
крача уморена от човешки капризи,
заспивам със зейнала рана в мен.

Животът ме сграбчи с ледени пръсти
отрано притисна ме яко, без страх.
Прикленала пред олтаря се кръстя
със скрита надежда във погледа плах.

Взор отправям с тъга към небето.
Ръце протягам към Бога смирено,
даже кипежа на руйното вино
не смирява сърцето до болка ранено.

Ровя в огнището пълно със пепел.
Огън да запаля, в пламъка му да горя.
Вървя по стърнищата с бурен и плевел,
уморена, някой ден пътя си да извървя.

Кърпя на живота съдраните ризи,
изпълнен с надежда в бъдния ден.
Преминах през беди и човешки колизи,
но върнах любовта си скрита в мен.
Искаше да я гледа винаги... Да не откъсва очи от нея, да я поглъща бавно, да запомни всеки детайл, всеки милиметър от кожата й, която от неговия гальовен допир сякаш изсветляваше още повече и грееше в по - наситени, смайващи цветове.
Искаше ръцете му да докосват косите й, които на копринени талази се разливаха между пръстите му.
Искаше... попиваше я жадно, и колкото повече пиеше от божествените й дарове, жаждата му ставаше неутолима.
А в очите й играеха закачливи, предизвикателни огънчета, които го парваха точно в сърцето - и от тях лумваше пожар, готов да изпепели всичко!
''Обичам те'' - казваха очите му ласкаво.
''Обичам те'' - отвръщаха нейните.
И нямаше насита на нейния аромат - ухаеше на роза, която току-що бе посипана със сребристи капчици роса!

Последни Записи на Стената

ДОБРО УТРО