С поезията този свят е друг,
по-лесно се приема тегобата
и радостта отеква в чуден звук,
по-леко сякаш ходя по Земята.

Поетите са тука затова-
да бъде всичко някак си различно,
раздали най-вълнуващи слова,
необяснимо смели , непривични.

И делникът не е така студен,
и грижите не са така досадни,
поезията сгрява всичко в мен
и дните претворява благодатни.

И в тази паралелна красота,
която другаде не съществува,
все релаксира моята душа,
под слънцето на всеки стих пладнува.

Надминала и време, и сезон,
от нереалното мечта скроява
и тръгвам в най-желания синхрон...
С поезия в живота устоявам!


1 декември 2023г., София
Росица КОПУКОВА

ПАМЕТ ЗА ВЕЛИКО ТЪРНОВО


Над Търново се спуска залез тих.
Един пейзаж, красив, неземно-земен.
И гледам аз като в Света Светих,
звездите падат в шепи и ми светят.

Балконът на хотела е светът,
пресътворен от Бога и човека,
Историята, вековечен път,
израства във картината полека.

Дори да снимам, моят апарат
ще хване само част от красотата
и кътам в паметта си този град
да го изпея в песен неизпята.

Аз много пъти се завръщах тук
и вероятно пак ще се завърна,
че Търново е светлина и звук
и с поглед искам пак да го прегърна.

Болярски град. И достолепен град
с приветливи и миротворни хора.
Но не пътува времето назад
да оживее нашата история.

Застинал е поредният завет
във камъка на много древна църква,
за да ни учи да вървим напред.
Добро и храброст заедно възкръсват!


27 ноември 2023г., София
Росица КОПУКОВА

На приятелството влакчето отмина,
диря не остави, ни следа,
някой не почисти си комина
от саждите във своята душа.

Ала после го е заболяло,
че доброто мигом отлетя
и ,,прекършил клона си изцяло,
мъчи да го върже начаса.

Прави сцена, някакъв театър,
със помощници за антураж!
Беше! Влакът пътници не взима
и пътува леко, без багаж!


27 ноември 2023г., София
Росица КОПУКОВА

Дали по Симеоново реши
снегът да се оттегли утре денем,
попрекали и някъде сгреши,
дойде ни в повече и ненавреме.

Остави просто къщите без ток,
потроши клони и надежди голи
и малко, ей така, ни вкара в шок.
Посбърка ни отново, априори...

Зад всяка красота стои проблем,
така се случва винаги в живота!
Но пак се радваме и да не щем!
Ще се съвземем! Вече идва Коледа!

По пътищата, с трупналия сняг,
от хлъзгавото щастие далече,
пазете се зад сигурния праг!
Това ви пожелавам тази вечер!

26 ноември 2023г., София
Росица КОПУКОВА

ДОРИ ДА МЕ ОБЗЕМА....


Дори да ме обзема пак изцяло,
Намирам свое време да живея,
С поезия започвам изначало
Във звездна нощ аз пак заспивам с нея.

Чета редовно скъпите поети,
Така необходими за сърцето
И ,с пулса на изстрадани завети,
Разбирам смисъла на битието.

Едно не схващам в тази въртележка:
Защо препатили са и от свои.
Не го намирам само дребна грешка,
А злоба по житейските завои.

Създаденият да твори е име,
Белязано направо от небето.
Амебата пълзи и е незрима,
Докато се развие, за да свети.


26 ноември 2023г., София
Росица Копукова