Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
Сега: Гот ми е... Вече съм в Бис.БГ! :)
{завършено} [вкъщи]
  • Nick: marillion_69

Настроение

Не е определено.

Плейлист

Отвори в нов прозорец
Не са качени MP3 файлове, Качи

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

ПО ДОБРЕ ДА ПАДНЕШ ДУХОМ ОТКОЛКОТО ДА ДУХАШ ПАДНАЛ:)

Харесват ми

Последни Записи в Блога

Като неизбежност залива ни нощта
Като синя нежност в умората летя
И така в миг на самота
протегни ти сега ръка,
за да дойде пак
глас във този мрак

Сякаш те докосва и теб една ръка!
Твойта стая остров е в тъмната река!
Сред нощта идва звук и цвят,
странно нов става този свят!
За да дойде пак
глас във този мрак!

Защо нощта създава друг света?
Защо и ти сменяш своите черти?
Нощен блок полет в миг към далечни страни!
Стаята - погледни! Сякаш е без стени
и сред мрак оживя пак онази мечта
Чувстваш в миг и ръка във нощта

Нощен полет във миг към далечни страни!
А до теб се усмихва - Екзюпери!
И сред мрак оживя пак онази мечта!
Чувстваш в миг ти ръка във нощта...

Нощен блок полет в миг към далечни страни!
Стаята - погледни! Сякаш е без стени!
И сред мрак оживя пак онази мечта
Чувстваш в миг ти ръка във нощта...





Главната улица

Разпиля се класа ни по вятъра
и сега, ако все пак се срещаме,
то е просто защото понякога
всеки търси по нещо от себе си.

Ето вижте по главната улица
в този миг преминава момичето,
във което си спомням, че влюбих се
и дори и прошепнах "обичам те".

Но така си останаха думите
да висят в тишината на стаята,
би звънеца и всички се втурнахме
любовта да намерим - голямата.

Вероятно мнозина я срещнаха,
а пък други за миг се разминахме,
но вървим по главната улица
и забързани даже не спираме.

Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.




Самотни мъже

Хотелски срещи, телефонни връзки,
парфюм след бръснене с ухание на дъжд.
На камериерката баналното завръщане...
С „Корриере делла сера" - усещане за мъж.

Денят си тръгва, бавна вечерта
сгъстява сетивата за самотност.
Дали пък самотата на мъжа
не е частицата му непригодност?

Дали защото странни бръмбари
връхлитат мисълта му често
за секса чакан, но несбъднат -
страхът от неуспеха в ресто.

Животът, задушил го неведнъж
романа със дъха му пише.
В света от фалш за истинския мъж
животът бил е безразличен.

Боже на градския и вселенския мир
по-дълго от нас Си пътувал,
да познаем този живот помогни,
да го отгатнем преди да отплува.

Любовта да не насилим с ревност и страх.
Да се обичаме, дори несъвършени.
Защото от живота повалени
ние спим или умираме,
или сме от любов пленени.

Има мъже, заклети самци,
жадно-търсещи авантюра.
От стремежа, бодлив да бъдат светци
в затворническата конюнктура.

Заради майки нескъсали
животворната връв докрая.
Заради жените отблъснати,
изгубени в път незнаен.

...Или само защото са от различните.

Боже, от градския, чужд необят
как да изучим тези жени,
в този объркан по мъжки свят
за тях и за нас да се променим.

Господи, знай, че от ниското
погледи нижем към Теб.
Мъжът изгуби ли нишката
единак е в земната степ.


От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици
не намирам своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще усъмна с цвете във ръка.


По първи петли закъснели следи
преминават през мен и потъват в очите ми.
Сутрин.
Прах от звезди и подкови звънят
на протрития праг и възкръсва денят ми...
Сутрин.

От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще остана с цвете във ръка.



Още преди да те срещна в живота си теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба.
В шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия теб, само теб чаках.

Колко години без шум са сближавали двата маршрута?
Колко причини в света са създавали тази минута?
Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени!
Още преди да започне съдбата ми ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти ме възпираш,
мойте кошмари и приказни сънища ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена – миг като вечност.

Последни Записи на Стената



miss you, friend!!!:)
нали не мислиш, че си се скрил:):)
пз за теб спешъл лична ;)

veselo izkarvane na praznika...