Визитка

Сега: Гот ми е... Вече съм в Бис.БГ! 
{оптимистично} [някъде]

{оптимистично} [някъде]
- Nick: Ника
Настроение
Не е определено.
Плейлист
За връзка
Приятели
За себе си
Адрес на моя сайт
Девиз
- Ако се появят препятствия по пътя ви - сменете посоката,а не крайната цел!
Моят гардероб сега











Албуми
Харесват ми
Желания
- Аз искам
- круиз с луксозен лайнер
Последни Записи в Блога
понеделник, 10 юни 2019
понеделник, 11 юни 2018
понеделник, 20 ноември 2017
От днес Григор Димитров официално е под №3 в световната ранглиста. Българинът се изкачи до рекордното си класиране след титлата от заключителния турнир на ATP в Лондон. Така пред Григор в седмичната класация са единствено величията Рафаел Надал и Роджър Федерер.
Поетът Недялко Йорданов посвети стихотворение на най-добрия български тенисист Григор Димитров, като публикува творбата си във Facebook:
МОМЧЕТО, КОЕТО…
Момчето, което ни грабна сърцето…
Как рухна на корта… Момчето което…
Ах, как ни докара в жестокия мач
до ужас… до радост… до гордост… до плач…
Момчето, което през сълзи ни гледа…
Което изстрада свойта победа.
Не само за себе си… За Татко и Мама…
Не само за свойта одумвана Дама…
Не само за тези, които в чужбина…
все още милеят за свойта родина.
Макар и далече… Прокудени… Пак
развяват щастливи родния флаг.
Не само за тях… В съдбоносния час…
За всичките нас… За всичките нас.
Макар и отчаяни… Тъжни… И бедни…
Макар във Европа до днеска последни…
Момчето, което ни вля малко сила…
Българийо свята… Българийо мила.
Момчето, което любов заслужава
Момчето, което ще пада… ще става…
Но здраво да стъпва на двата си крака,
защото кой знае какво ли го чака…
Защото такива сме… Зли, безпощадни
към тоз, който утре посмее да падне…
И затова тези думички пиша:
Дори и тогава, усмихвай се, Гриша.
Поетът Недялко Йорданов посвети стихотворение на най-добрия български тенисист Григор Димитров, като публикува творбата си във Facebook:
МОМЧЕТО, КОЕТО…
Момчето, което ни грабна сърцето…
Как рухна на корта… Момчето което…
Ах, как ни докара в жестокия мач
до ужас… до радост… до гордост… до плач…
Момчето, което през сълзи ни гледа…
Което изстрада свойта победа.
Не само за себе си… За Татко и Мама…
Не само за свойта одумвана Дама…
Не само за тези, които в чужбина…
все още милеят за свойта родина.
Макар и далече… Прокудени… Пак
развяват щастливи родния флаг.
Не само за тях… В съдбоносния час…
За всичките нас… За всичките нас.
Макар и отчаяни… Тъжни… И бедни…
Макар във Европа до днеска последни…
Момчето, което ни вля малко сила…
Българийо свята… Българийо мила.
Момчето, което любов заслужава
Момчето, което ще пада… ще става…
Но здраво да стъпва на двата си крака,
защото кой знае какво ли го чака…
Защото такива сме… Зли, безпощадни
към тоз, който утре посмее да падне…
И затова тези думички пиша:
Дори и тогава, усмихвай се, Гриша.
Настроение:
Отлично
неделя, 08 октомври 2017
понеделник, 11 септември 2017