Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
Сега: Гот ми е... Вече съм в Бис.БГ! :)
{усмихнато} [някъде]
  • Nick: Моника

Настроение

Не е определено.

Плейлист

Отвори в нов прозорец
Не са качени MP3 файлове, Качи

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

Харесват ми

Автомобил
1
Телефони
1
Парфюми
1
Облекло
1
Обувки
1
Направление
1
Храна
1
Къде искам да отида
1

Желания

Последни Записи в Блога

Бавно умира този,
който става роб на навика,
който върви всеки ден по един и същи маршрут,
който не променя посоката,
който не смее да смени цвета на дрехите си,
който не разговаря с непознати.

Бавно умира този,
който избягва страстта,
който предпочита “черно на бяло”
и всички точки върху “i”
вместо да бъде едно с емоциите,
които карат очите да блестят
и заменят прозявката с усмивка,
разтуптяват сърцето
и от грешка и от чувства.
Бавно умира този, който не събаря масата
когато е нещастен в работата си,
който не рискува сигурността
заради несигурността в преследването на мечтата си,
който не си позволява поне един път в живота
да избяга от съветите на разума.
Бавно умира този,
който не чете, не пътешества, не слуша музика,
който не може да намери хармония в себе си.
Бавно умира този,
който унищожава любовта си,
който никога не помага
и прекарва дните си
в постоянни оплаквания от липсата на късмет
или от непрестанния дъжд.
Бавно умира този,
който изоставя плановете си
преди да е започнал да ги осъществява,
който не задава въпроси
за неща, които не знае
и който не отговаря когато го питат
за това, което знае.
Да се постараем да избегнем
смъртта на малки дози
и да помним винаги,
че за да сме живи е необходимо
дълго усилие, по-голямо от това
да дишаме.
Само неугасимото търпение
ще ни доведе до сияйното щастие.

Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.Коментирай

Обичам силно..това е единствения начин да изживея един пълноценен живот,дори когато чувствата ми са наранени!
С всеки срещнат се отнасям така,както искам да се отнасят с мен ! Поемам отговорност за всичко в живота си!
Възползвам се и от най-тежкото положение. Изисквам най-високо качество и съм готова да платя за него!
Смела съм,дори когато не съм.. се преструвам..така никой няма да усети разликата.. ОТдавна забравих,че
"Така правят всички.." Свикнах да върша добри дела за хора,които никога няма да научат за това !
Не забравям за големите неща в живота,също така не се отказвам и от малките ! Научила съм се да слушам,
защото понякога шансът чука много тихо на вратата. Никога не съм лишавала хората от надежда,защото
съм изпитвала болка и знам,че това може да е всичко,което имат. Не си губя времето да оправдавам критиците.
Никога не се отказвам от онова, което наистина искам да направя! Аз съм човек,който има големи мечти и затова
понякога съм по-могъща и от хората,които имат необходимите данни. Давам на хората втори шанс,но НИКОГА ТРЕТИ !!
Научих се да разпознавам незначителното и да го пренебрегвам. Искам хората да знаят на какво държа - и на какво НЕ!
Давам най-доброто от себе си. Това е една добра инвестиция Избирам винаги,колкото се може по-високи цели.Постоянно
се самоусъваршенствам ! Не си губя времето да съжалявам за минали несполуки..напротив..изваждам си поука и продължавам
Напред !!! Приемам и с достойнство победите.
Никога не съм искала да съм специалист по дребните неща.. Готова съм да изгубя битка,за да спечеля войната!
Най-много се страхувам от Живот без Амбиции. НИКОГА НЕ СРЯЗВАМ ОНОВА,КОЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗПРЕДЕЛЕНО ! ..
Не подценявам силите си да променя себе си .. Не изгарям мостовете си,защото с изненада установих,че се налага
да преминавам през една и съща река много пъти.. Приех,че болката и разочарованието са част От живота ми..
ГЛедам на проблемите си като възможност за израстване. Не очаквам от живота да е справедлив.
Не подценявам силата на любовта..Никога не казвам,че нямам достатъчно време..търся добрия шанс и сигурността!!!
Научих,че ако чакам всички условия да станат благоприятни,за да започна да действам..НИКОГА НЯМА ДА ЗАПОЧНА

Любов!
Когато събудиш ме сутрин с целувка,
сънувам отново, макар да съм буден.
С усмивки се къпя, с гласа ти закусвам
и жадно отпивам от погледа влюбен.

Когато през нощите в мене се сгушиш
и тихо заспиваш, с красива усмивка,
за песен приспивна - сърцето ти слушам
и топла прегръдка е мойта завивка.

Когато "Обичам те!" кажеш ми само,
не кръв от сърцето, а Вяра потича.
Надежда за дните е твоето рамо
и капки Любов под очите се стичат.

Когато те няма до мен, във леглото
и сънища цветни са там невъзможни.
Чаршафите дращят, не мигва окото.
Луната задава въпроси тревожни.

Щом сутрин осъмна във празната стая,
пак празна без тебе душата ми страда
и нищо не искам, и нищо не зная.
В небето изгрява не слънце, а клада.

И ако някой ден в тебе любов не открия,
веднага ще рухна от болка ужасна.
Във скута ти аз на кълбо ще се свия,
с последната обич и аз да угасна.

Едно момиче......

Едно момиче те обича,
но ти не си разбрал това,
погледнеш ли го във очите
ще разбереш, че е така.
Едно момиче всяка вечер
на сън ръцете ти държи
и този сън ще бъде вечен,
ако не го узнаеш ти.
Едно момиче щом си легне
те призовава във нощта
и нещо тайничко си шепне
загледано в една звезда.
И тази вече, както всяка
тя на прозореца седи
и вместо весела усмивка,
сълза в очите и блести.
И тoва за теб аз тайно
писах във нощта,
нима ти вече не разбираш моята тъга?
Момичето съм аз,
а пък момчето си ти...
Едно те моля аз сeга кажи:
Обичаш ли ме ти?

Последни Записи на Стената