Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:09-11-2009
  • Посещения:7644
  • Активност:928
  • СтранаБългария
Сега: Гот ми е... Вече съм в Бис.БГ! :)
{готино} [някъде]
  • Nick: фаничка

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

Констатация

Нито един миг не се повтаря.
Нито едно време не се завръща.
Врати преминати – се затварят.
Реки прекосени – не са същите.
Думи изказани – не се забравят.
Хвърлени камъни – тежат на място.
Дадена прошка всичко прощава.
Обич без сметка е равна на щастие.
Топла прегръдка – значи приятел.
Сълза да пророниш – ще се избърше.
Синьото винаги е простор за душата.
Всичко започва. И неизменно свършва.
После се ражда, така, отначало.
Пък самотата е вярна другарка.
Колко сме взели и колко сме дали?
Само сърцето ще ни е мярка.

Мира Дойчинова - irin
Лунен шепот

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно! Не плачи!
Нищо, че навън се мръква рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната...

Дамян Дамяно

Последни Записи на Стената