http://www.youtube.com/watch?v=16FdJrrAWSo

Когато веднъж споделих с една приятелка за какво мечтая,тя ми каза да внимавам какво си пожелавам: "ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ,защото това което много искаш,то рано или късно се случва"
Каза и че се надява да не се разочаровам и дано един ден,когато мечтите ми се сбъднат,това да е по начина,който съм си представяла.
Отвърнах,че всичко това го знам.Но...на думи всичко е много по-лесно и бързо...,а в реалността беше необходима и вяра,и постоянство и търпение...
...И започнах да мечтая...да сбъдвам мечти...да изживявам приказките от сънищата си...
Лесно е да мечтаеш,трудната част идва,когато мечтите започнат да се сбъдват,когато осъзнаеш,че това,което така си искал може да стане реалност.
Това понякога може да е малко плашещо.Трудно е да повярваш,че всичко се случва наистина;започваш да се съмняваш дали точно ти си твореца на всичко...питаш се дали наистина притежаваш достатъчно сила,за да превърнш мечтата си в реалност,дали си готов...и какви ли още не въпроси се пораждат в главата ти...

Най-трудното е да повярваш,когато ти остава само крачка до мечтата.Да повярваш в себе си,да повярваш в мечтите си...Да си кажеш:Аз вярвам в чудеса...МОГА ДА ПОЛЕТЯ
А съумееш ли да направиш това...тогава ти поникват крила,и ти политаш в устремен полет към необятното небе от реализирани мечти.Започваш да създаваш обстоятелствата в живота си,да твориш вълшебства,да изживяваш приказки...

Само ако повярваш в себе си и в мечтите си...

Аз вярвам във всичко това,това горенаписаното е моята философия за живота,това е полетът на моят живот...А ВИЕ ВЯРВАТЕ ЛИ ?

автор:Полет


.........................­.........................


"Тъй ,както пълзиш,ще стигнеш ли скоро реалния свят на летящите хора?"-Мадлен Алгафари

Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.

Летящите хора са малко на брой,
но техния свят е до болка и мой.

Летящите хора размахват криле,
те нямат земя,но си имат небе.

Летящите хора се разпознават
никога ближния те не предават.

Летящите хора повярвай в тях,
да имаш мечти и надежди и смях.

Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.

Летящите хора не знаят мълчание,
но често мълчат,та летежа да стане.

Летящите хора ги срещаш и ти,
но техният полет е в други среди.

Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля,успехът-мечта.

Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях,но добре се търси.

автор:Валентин Йорданов


.........................­.........................


СВЕТЪТ НА ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА

Изчезнало бреме,безкраен просторът-
така е в света на летящите хора.

Любов,доброта и екстаз без умора
осмислят света на летящите хора.

И нищо не спира душата,ни взора,
в свободния свят на летящите хора.

Земята-небе,а въздух-опора
за нас са света на летящите хора.

Тъй,както пълзиш,ще стигнеш ли скоро
реалния свят на летящите хора ?

автор:Мадлен Алгафари


.........................­.........................


ВСИЧКИ МОЖЕМ ДА ЛЕТИМ

Всички можем да мечтаем,

ако спомним си че сме деца!

Всички истината знаем,

ако мислим със сърца!

Всички можем да обичаме,

щом прозрем,че сме едно!

Всички в нещо си приличаме-

можем да творим добро!

Всички можем да простим,

ако в болката съзрем урок!

Всички можем да вървим,

в общия ни път към Бог!

Всички можем да летим,

ако вярваме в това!

автор:Мадлен Алгафари


.........................­........................



Когато синът пораснал,бащата му рекър:
-Сине,не всички се раждаме с криле.Вярно е,че не си длъжен да летиш,но мисля,че ще е жалко само да ходиш,щом добрият Господ ти е дал криле.

-Но аз не знам да летя-отвърнал синът.

-Така е...-казал бащата.

И както вървели,стигнали до ръба на една пропаст.

-Виждаш ли сине?Това е пропаст.Като ти се прииска да летиш,ела тук,поеми си дъх,подскочи и като разпериш криле,ще полетиш.

Синът се поколебал.

-Ами ако падна?

-И ако паднеш,няма да се пребиеш.Само ще се поожулиш и ще станеш по-силен за следващия опит-отвърнал бащата.

Синът отишъл в селото да се види с приятелите си,с които вървял рамо до рамо в живота.

Най-тесногръдите му рекли:

-Да не си луд?За какво ти е?Баща ти нещо е откачил...Защо ти е да летиш?Зарежи тия глупости!На кого му е трябвало да лети?

Най-добрите приятели го посъветвали:

-Ами ако е вярно?Не е ли опасно?Защо не започнеш постепенно?Опитай да се хвърлиш от някоя стълба или от клоните на някое дърво.Но ... от върха?...

Момъкът послушал съвета на тези,които го обичали.Покатерил се на едно дърво и когато набрал кураж,скочил.Разперил криле,размахал ги с всички сили във въздуха,но за съжаление,паднал на земята.С голяма цицина на челото отишъл при баща си.

-Ти ме излъга!Не мога да летя.Опитах и виж как се ударих!не съм като теб.Моите криле са само за украса.

-Сине-отвърнал му бащата-За да полетиш,ти е нужно пространство да размахаш криле.То е като да скочиш с парашут:нужна е височина.

За да полетиш,трябва да си готов да рискуваш.

Ако не искаш,може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш...из Хорхе Букай

.........................­.........................


САМО В ПОЛЕТ СЕ ДОСТИГА ДО ВЪРХА

Зазвъня небето
и в дланите ми
затънцува бяла
пеперуда...
Не мога да излетя
с нея-
не зная накъде
се е втурнал
моят свят.
Навлизат мислите ми
в сърцето
и написах с душата-
само с полет се достига
до върха.
Издебнах живота,
когато имаше
настроение-
думите си подредих
като картина,
която дъждът
не ще измие,
но най-скъпата
запазих за мен.
Вярвам в Бог!
Ражда зримо
присъствие на
светъл въздух
и искри от Зора.
Скрежът,който
притиска тялото ми,
неусетно се стопи-
шеметно похлопване
на моя ден.
Пуснах птицата,
която живее в мен...
Знай,птицо!
АЗ
живея
сред
звездите!!!

автор-жарава(Веска)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=176333


.........................­.........................

НАВЯРНО В ДРУГ ЖИВОТ

Летях с устрема на птица бяла
по стръмното на своето сърце.
През облаци-химери,да намеря
небето си с мастилено перце.
От сънища преплетени със истини
превързах рани с тънкия живец
и с нестинарски стъпки-вдъхновения
танцувах с музиката на щурец.
Рисувах с думите на вятъра
ветрилото на цветния прашец.
ПРечупени огледала са времената.
От пеперуда се превърнах в молец.
Объркани,пространствата крещяха
за прорез към светлинното небе,
да литнат към света на чудесата,
където синьото е повик на сърце.
Но като няма кино моят спомен
в лентата на своя си живот
остава в сянката на тихия си помен
за полета на чудната любов.
Навярно в друг живот ще си намеря
на хиляди предели от светлинност
и пак крила за полет ще открия
към щастие,наречено "Безкрайност"
/автор:Евгения Тодорова/

.........................­.........................