Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:27-02-2010
  • Посещения:3338
  • Активност:764
  • Възраст: 49
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
  • Ориентация: хетеро
Сега: Не си всемогъщ! Поставяй си реални цели и прави най-доброто, на което си способен. - Хорхе Букай
{безгрижно} [някъде]
  • Nick: Валина

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

Цели в живота

Идоли

За себе си

Адрес на моя сайт

Животът е резултат от миналите и причина за бъдещите преживявания. Животът е низ от нашата същност. Ти сам определяш, какъв ще бъде той, защото тайната се крие в самия теб! Силата да побеждаваш, е в теб! Вълшебството да обичаш, е в теб! Вярата да продължиш напред, е в теб! Ти сам определяш и времето, и дължината, и каква ще бъде посоката на твоя път! Ти сам избираш! Ако искаш да имаш приятели, дръж се приятелски. Ако искаш да бъдеш обичан, просто обичай. Преживяванията се определят от мислите и действията ни. Всичко зависи само от теб! Всичко зависи само от нас!

Девиз
  • Променяй целите си , но никога не променяй ценностите си!

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

времето


Често животът обича да ни среща с неподходящите хора, към който да изпитаме любов. Дали истинска, дали не, дали привързаност или просто приятелска, винаги боли когато някой напусне живота ти.


Да се разделиш с любим човек, никога не е приятно, но определено няма да те убие, макар и да те направи ужким по силен. В тази максима, никой не казва, че тази сила си има цена, а цента е безчувственост.


Колкото повече даваш и се раздаваш, толкова по трудно ще ти е с всеки следващ човек в живота ти да го обикнеш. Но да си егоист май е по злощастната участ, защото всички губи смисъл, когато няма с кого да споделиш.


И вървейки по пътя си, носейки мъката си, човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. Все пак човек никога не знае колко силен е, докато единственият избор, който има, е да бъде такъв.


С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов.И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.


И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи.И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.


И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя.


И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!


След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало.


С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.


След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал.


След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.


С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства.


След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот. С


лед време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно.


След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.


След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли.


След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.


След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо.


След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал.


С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!


С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера.


След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот. В крайна сметка, животът не се ръководи от волята или намеренията ни.


Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни.


Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни, затова трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде. А всички наши мечти мога да се сбъднат – ако имаме куражът да ги преследваме. Именно това е което прави живота интересен, а именно възможността да осъществиш мечтите си.


Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…


Хорхе Луис Борхес

коледаЗапочна седмицата на предпразничната треска .. Седмица на трескави приготовления и очакване..и на много надежди. Седмица на доброта, желания и пожелания...На вълшебства и надежди.. Нека да е изпъстрена с вълшебства и щастливи мигове за всички вас, за всички нас, наситена с празничност и позитивизъм... Нека да я изживеем с много доброта в сърцето си..пречистени от лоши мисли.. Благословени и светли празници, приятели









Писнало ни е от момента, в който гледаме любимото си предаване или филм и изведнъж те зациклят на най-интересното. Защото следвали „минутки за реклама“. И обикновено в тази реклама подробно ни се обяснява как да уринираме по-лесно, как да укротим стомаха си, така че да не отделяме газове на обществени места, коя тоалетна хартия е най-грижовна към задните ни части и прочие, и прочие глупости. От които ни иде да се откажем от телевизията като цяло.

На фона на скучните, а и безумно тъпо скалъпени рекламни клипове, един успя да взриви света. Той събра рекордните 67 милиона гледания в Youtube и бе удостоен с над 215 000 харесвания. Рекламният клип ни представя една съвсем обикновена минерална вода, но по такъв сладък и интересен начин, че не може да не ожаднееш на минутата. Признаваме, че този път създателите на рекламен клип наистина са уцелили в десятката. Дали и у нас ще се намери такъв талант?! А дано, ама надали!


от нета

Image and video hosting by TinyPic


"В живота ми влизат тези, които искат, a който иска – си отива, но има общи правила за всички гости: влизайки – изтривайте краката си, излизайки – затваряйте вратата след себе си."


                                                          Харуки Мураками


Може би отдавна исках да говоря за разделите. Въпреки, че споделям обратното - няма какво да се каже. Разделите най-напред се приемат. Причините за тях са доста красноречиви и в същото време еднакви, но разбъркани от твоята гледна точка и от тази на другия. Дават различен смисъл, но винаги яснота, която не е задължително да бъде изречена. С времето отговора сам те настига, неочаквано. Разделите преминават през безброй състояния - питанки, тежести, намразване на въпроса "защо?" Помагат ти да осъзнаеш, че в незрялото време навън, ти си си ти. Не винаги срещите завършват преди да започнат, въпреки, че и това съм преживявала. Едно е сигурно - всяко събитие в живота ми, оставило следа в очите, си е струвало моментите, в които не ми е до никой, още по-малко имам желание да се вмъквам сред разговори и преповтаряне на отминали стъпки. Именно в тези мигове, човек сам пожелава да се изправи. Разделите са приемане, уважаване на избора на другия, разбиране и осмисляне на изминалото време. Нямат връщане, дори когато си на пръстче разстояние от опита да си върнеш приключилото, категоричното. Не бива. Уважаваш избора на другия, уважаваш обаче и себе си. Просто е, но в същото време ти образува вълненията, докато се опитваш да заспиш. Няма усещане, което да носи само една емоция, напротив много са. Трансформират се във времето, докато в една поредна делнична сутрин обух обувките си, вярно - нови бяха, но тръгнах по обичайния си път и в очите на дядото, от когото си купувам геврече, си спомних какво ми пожела: "нека денят ти, те срещне с някой, когото обичаш". После отминаваш, винаги отминаваш, нищо и никъде не чака теб, освен ако не посегнеш да си го поискаш и/ли вземеш. Разликата е в оставената усмивка на лицето ми, в душата, която само това и чакаше. За разминаванията, онези които оставят белези, болят, но си поставил точка и ти, случвало се е да си пръв. Разделите са нови срещи, докато имаш силата да вярваш, че няма нищо по-вярно от фините бръчици изплели тънка дантела около очите и личат еднакво добре, когато тъгуваш или когато озаряваш със смеха си цялата стая. Пишеше ми се за нещо, което още дълго ще срещам - несъмнено, но във всеки случай ще ми дава хората, които пожелават да останат. Трудно е да липсваш, докато осъзнаваш, че подадената ти ръка за "здравей", понякога посочва край.


http://marinikova.blogspot.com/2013/09/blog-post_771­.html


 

Последни Записи на Стената