Визитка

Сега: "Нищо, което си струва, не е лесно. "
{оптимистично} [без значение]
{оптимистично} [без значение]
- Nick: tolita_
- Истинско име: Анелия
Настроение
Не е определено.
Плейлист
За връзка
Приятели
Цели в живота
За себе си
Адрес на моя сайт
Девиз
Моят гардероб сега


Албуми
Харесват ми
- Автомобил
Sofia
- MP3-плеър
От Бис.БГ
- Парфюми
- Chanel Christian Dior
- Облекло
- спортно-елегантно
- Обувки
- удобни
- Направление
- Диско,Поп музика,Блус и др. Диско Блус и др. Поп музика
- Изпълнител
- Elton John Ennio Moricone i dr.
- Артист
- Ивайло Христов
- Филм
- Обожавам българското кино!
- Автори
- Дамян Дамянов Сандра Браун Хорхе Букай и др.
- Книги
- Богатите също плачат Знахар Опасно красив Зад кадър и др.
- Списания
- Anna,ЕVA,Журнал за жената и др.
- Къде съм бил(а)
- Много са местата където съм била но мое лично мнение е че от България по-хубава няма.
- Къде искам да отида
- Египетските пирамиди и Венеция.
- Спорт
- Обожавам художествена гимнастика.
- Животни
- Любимото ми животно е кон кон.
Последни Записи в Блога
вторник, 05 януари 2016
сряда, 04 ноември 2015
Не се научих да те няма.
Опитах се, но не успях.
По-лесните ме задушават.
Повярвай, скучно ми е с тях!
Очите ми за тях са... поглед.
Звездите... някакво небе.
Щом огън моя сън тревожи,
те чезнат в глухи светове.
И ставам твърде интересна
ала различна в лудостта.
Но как покоя да харесам,
щом те вървят, а аз летя?
А искам страсти да разпалвам
във мъж, достоен за това.
Стандартните са твърде жалки,
те плащат свойта суета.
Не казвай, че съм твърде горда!
Виж, зная своята цена.
Затуй те пазя, обич моя,
и ти дарявам свобода.
Опитах се, но не успях.
По-лесните ме задушават.
Повярвай, скучно ми е с тях!
Очите ми за тях са... поглед.
Звездите... някакво небе.
Щом огън моя сън тревожи,
те чезнат в глухи светове.
И ставам твърде интересна
ала различна в лудостта.
Но как покоя да харесам,
щом те вървят, а аз летя?
А искам страсти да разпалвам
във мъж, достоен за това.
Стандартните са твърде жалки,
те плащат свойта суета.
Не казвай, че съм твърде горда!
Виж, зная своята цена.
Затуй те пазя, обич моя,
и ти дарявам свобода.
неделя, 25 октомври 2015
"Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.
Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...
Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.
Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.
Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, не поглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат."
сряда, 21 октомври 2015
Когато тръгне си една любов
остават само пепел и пожари.
Остава само неизвикан зов,
една сълза душата ни да пари.
Едни ръце протегнати в нощта,
една врата отключена във мрака,
една жена останала сама,
която още някого там чака…
Не може нищо времето да заличи
и болката ни няма да си иде…
Дори когато в тъмното мълчим
за нея споменът не е невидим…
Не чакаме със трепет изгрев нов..
Не ще отвори никой пак вратата…
Когато тръгне си една любов
единствено остава самотата…
