Не се научих да те няма.
Опитах се, но не успях.
По-лесните ме задушават.
Повярвай, скучно ми е с тях!
Очите ми за тях са... поглед.
Звездите... някакво небе.
Щом огън моя сън тревожи,
те чезнат в глухи светове.
И ставам твърде интересна
ала различна в лудостта.
Но как покоя да харесам,
щом те вървят, а аз летя?
А искам страсти да разпалвам
във мъж, достоен за това.
Стандартните са твърде жалки,
те плащат свойта суета.
Не казвай, че съм твърде горда!
Виж, зная своята цена.
Затуй те пазя, обич моя,
и ти дарявам свобода.

"Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, не поглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат."

Когато тръгне си една любов
остават само пепел и пожари.
Остава само неизвикан зов,
една сълза душата ни да пари.

Едни ръце протегнати в нощта,
една врата отключена във мрака,
една жена останала сама,
която още някого там чака…

Не може нищо времето да заличи
и болката ни няма да си иде…
Дори когато в тъмното мълчим
за нея споменът не е невидим…

Не чакаме със трепет изгрев нов..
Не ще отвори никой пак вратата…
Когато тръгне си една любов
единствено остава самотата…
От Бис.БГ