БЛАГОДАРЯ ЗА ТИШИНАТА

И аз благодаря за тишината!
(До този миг, когато наруши я!)
Благодаря ти също за тъгата,
която връхлетя като стихия.
За буцата във гърлото, която
се появи със твоето присъствие...
Не ти благодаря, че скри ми лятото,
напомняйки ми днес как твърде късно е
да връщам всички странички назад,
припомняйки си нежните ти пръсти...
Не ти благодаря за този ад,
откакто тишината с тебе кръстих!
И тази „дарба”... не, всъщност проклятие
да те римувам в своето безсъние,
и всяка дума е едно разпятие...
и всяка мисъл във сърцето трън ми е...

Не нарушавай вече тишината!

(Все още всички рани са отворени!)
Не се завръщай като хладен вятър,
щом в сълзи се превръщат всички спомени!
Затварям всички страници отминали.
И пулса на сърцето укротявам.
По дяволите чувства неизстинали!

Заклех се в себе си
... да те забравя!

Павлина Соколова

Ако той си отиде от мен
ще умрат ветровете в очите ми.
Ще съм кръгче в дъждовна вода.
Ще съм празна. Бездомна. И ничия.
Ще сънувам полета от макове,
във които заспивам. Безпаметна.
Ще тупти, татуирано с болка,
и сърцето ми... на обратно.
Ще се пръсне душата ми стъклена.
Ще звънят по паважа парченцата.
(За да бъдат събрани наново
ще са нужни две хиляди вечности.)
Любовта ми ще стане на хляб,
от прозрения късни. И истини.
Който вместо на него, ще дам
като шепа трошици. На птиците.

Caribiana

ще ти напиша нещо,
което през сърцето ми минава
и в душата ми...
на капки...
бавно...
тихо...
и лирично...
бясно...
демонично...
с вихрите безмилостно се утаява...
ще ти напиша нещо...
ще ти напиша за ... любов

Жени Иванова

Не ти ли казах колко са студени
ръцете ми без твоите ръце?
И всички светофари са червени.
А аз не зная пътя за Към Теб...

Забравих ли да кажа колко много
очите ми те търсят, без да спят?
И нещо има в тях...парченца огън.
А той се е превърнал във сълза.

Не съм ти казала...Такава съм. Мълча си.
Но ти ме чуваш – лунна тишина.
Докосваш устните ми с твоите в съня си.
Така започва, май че Любовта...

Caribiana

Устни залепи на моите..
Прекрасно е нали?
Ако леко ги захапеш,
сладко ще ме заболи..
Не се страхувай
да признаеш чувствата, любими..
Не се страхувай!
Хора сме... имаме души раними.
Обещай ми само..
Нежност и любов.
Щом младостта
бавно си отиде..
само това ще ни остане в тоз'
живот.

Оливия Илиева