Министърът на земеделието:
„Един ден Червената шапчица тръгнала да носи на баба си храна в една кошничка. Всички тези храни били по стандарт "Стара планина". И затова бабата изгаряла от желание да получи здравословна храна, защото ние сме това, което ядем.”

Министърът на образованието:
„Добрата подготовка, която дава българското училище по география и математика, е позволила на това дете да се ориентира само в гората. Още повече, че в училище то е разговаряло с училищния психолог и без страх е тръгнало към гората. Догодина ще въведем часове за срещи с вълци. Колективи вече подготвят учебните помагала.”

Социалният министър:
„Обърнете внимание каква потребителска кошница е очаквала възрастните хора. Това показва социалната политика на правителството, защото тази баба е вдовица, а вдовишките пенсии се увеличиха. Ако осъществим докрай пенсионната реформа, мъжете и жените ще се пенсионират на 80 години. Тогава тази баба ще работи и няма да живее в гората.”

Министърът на транспорта:
„Само след шест месеца тази пътечка, по която е вървяла Червената шапчица, ще стане горска магистрала и с колите, до тази и друга баби в гората, ще се отива само за десет минути.”

Министърът на икономиката:
„Бабата ще продължи да се топли с дърва в гората. И ако се окаже, че е по-изгодно с отопление на твърдо гориво, ние категорично няма да строим нов АЕЦ.”

Министърът на околната среда:
„Искам да подчертая, че къщата на бабата не е построена в защитена местност, както твърдят еколози. Затова част от гората зад къщата на бабата е изсечена и се предвижда строеж на ски писта.”

Министърът на финансите:
„Вълкът е нападнал бабата и Червената шапчица, защото е бил гладен. Да, така е. Не отричам, но ясно искам да кажа, че пари за храна на вълци няма! Гладни, жадни - това остава техен проблем! И накрая искам да подчертая - нашите вълци все пак са много по-стабилни от американските!”

Министърът на спорта:
„Възрастните хора, ако активно спортуват, може те да ходят при внуците си, а не обратното. Затова предвиждаме фитнес зали в гората, за да може старите хора да поддържат здравето си.”

Министърът на културата:
„Ако имахме един хубав музей, един български Лувър, тая баба щеше да се разхожда по цял ден из него, вместо да дивее по горите и да я ядат вълци. Чудя се как някои хора не могат да го разберат това! Любовта към изкуството няма възраст. Като съм бил в Париж, много пъти съм виждал там, как техните бабички по цял ден се разхождат из музеите.”

Министърът на вътрешните работи:
„При акция "Бабата" със съдействието на ловец е хванат вълкът, извършител на тежкото престъпление. Той е криминално проявен, многократно са повдигнати обвинения към него, но интересно защо съдът не се е произнесъл досега с присъди??? Само това искам да попитам?”

Министърът на правосъдието:
„Съдебната система работи, въпреки някои недостатъци. Тя ще поеме вълка и той ще получи присъдата, която заслужава. Убеден съм в това!”

Премиерът:
„Вълкът изял бабата – ами това е положението! Неприятно е, но аз искам да попитам: къде бяха правителствата предишните двайсет години? Защо не уредиха бабата в старчески дом, а са я захвърлили в гората? По селата старите хора си стоят по къщите. А сега - след толкова години безхаберие, чакат ние да се погрижим и за старите хора в горите. Ами ние вече работим по въпроса! Ето, направили сме трийсет нови пътечки. Утъпкваме още петнайсет и до края на нашето управление ще имаме четирийсет и пет нови горски пътеки! Само това да е, аз ще съм доволен!"

Ами... това е положението!

• Това, че приех поканата ти за приятелство, по никакъв начин не ме задължава да си пиша с теб.
• Това, че сме провели един разговор, по никакъв начин не означава, че имаш право през половин час да ме питаш какво си правя.

• Това, че ми е харесала твоя снимка, по никакъв начин не означава, че трябва да се видим.
• ..Светът ми е точно толкова голям, колкото АЗ ИСКАМ ДА БЪДЕ.
Ако някой ден реша да го отворя за теб, ще го разбереш веднага.
До тогава - златното шофьорско правило "СПАЗВАЙ ДИСТАНЦИЯ".

Най – любимата ми гледка е мъж, с букет или цвете в ръка. Напълно непознат, напълно случаен, вървящ по тротоара срещу мен. Незаинтересован от мнението на околните, от погледите на хората, с които се разминава, погълнат единствено от Нея – целта към която върви устремено. Подминавам го и се усмихвам, обръщам се да го зърна още само един миг, а той не помръдва от пътят си, продължава да върви смело напред към Нея. А тя е някъде там, също толкова непозната и случайна, само негова и със сигурност безкрайно щастлива. Усмихвам се и продължавам по пътя си, с надежда в сърцето, че и към мен, някой върви така устремено и смело с цвете в ръка. L.