Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен.
Нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа:"Сърце забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат.
Късат по малко от мойта душа.
Може би накой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.

Евгения Георгиева

Обичам да те гледам как танцуваш,
грациозна и красива като сърна,
обичам да те гледам как лудуваш,
по зелената, изпъстрена с цветя трева.

Обичам да те гледам как се смееш,
прелъстително извила своята снага,
обръщаш се към мен - направо грееш,
чувствам се най-щастливият в света.

Дияна Минчева

Искам да бъда с теб и да ти отделя цялото внимание на света.
Искам но не мога, защото ти си омъжена жена.
Искам да споделям с теб мойте мъки, болки и тревоги.
Искам но не мога, защото ти не си сама.

Искам да се смея, когато се смеш и ти.
Искам и да плача, когато нещо те боли.
Искам, но не мога, защото такава е нашата съдба.

Искам, но не мога, защото бог късно ни събра.
Искам само да ти кажа, че има истина една -
ти за мен оставаш единствена на света.

Тя е всичко! Моя вселена,
галактика с нежни очи ...
Предсказана болка, стаена,
обича, целува ... мълчи!
И страда, когато е слаба,
когато заспива сама.
Когато единствен е хляба,
а утрото вдишва тъма!

Тя е всичко! Слънчево цвете,
поезия, драма... живот!
Роял за щурчетата лете,
сънуван към щастие брод.
Усмивката сутрин с кафето,
дъгата след кален порой ...
Топола израсла в полето
да брани от бури и зной!

Тя е всичко! Друга не искам,
адреса отдавна го знам.
Букета отляво притискам,
стоя на вратата й ням ...

Върбан Димитров

Толкова е лесно и логично,
и дори болезнено лирично
към изгрева да тичам ...
Да се влюбвам в рими, прозаично,
защото те обичам!

Мога да говоря с боговете,
мога да намеря в мрака цвете
в тюл и да му се вричам ...
Да съм "ин" и "ян", или пък и двете,
защото те обичам!

Любовта е болест, панацея,
камен бряг, коварна горска фея,
с която си приличам ...
Няма антидот, но съм до нея,
защото те обичам!

Мога да се смея, да мечтая,
книгите си да чета до края,
дори да знам, че сричам ...
Намери ме, аз ще те позная,
защото те обичам!!!

Върбан Димитров